Страдална сряда

Стъпките Ти се долавят по-трудно заради веселата глъчка.  Чета Твоите думи за талантите. Тази притча винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична.   Кое ме вълнува повече? Дали съм от тези с 3 или 1 талант или оползотворяването на цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали го пазя, погребан дълбоко?   А какво ще стане ако имам цели 5, използвам само 4, а 5-ият е заровен? Дали е възможно това? 4 не са ли достатъчно? Ти бил ли си уморен от безкрайните тълпи? Отегчаваха ли Те техните искания? Предпочиташе ли да бъдеш сам, с Баща Ти, за сметка на слугуването, което беше така неблагодарно?   Дали си бил екстроверт или интроверт?   Как е възможно само волята на Отец да е била водеща, а не собственото Ти желание? Дали не задавам всички тези въпроси, за да отклоня вниманието от отговорите, които трябва да дам за себе си и за талантите, които сигурно имам? Не е ли странно, че в превод думата "талант" касае скъпа златна монета, но на български това обозначава "дарование, способност", дадени от Всевишния...   Как е възможно да ме обичаш съвършено, без да заслужавам? Духовната мъгла се разсейва. Душата е прояснена. Съзира Твоя образ в огледалото на Словото. Ти ме наричаш "скъпоценна". Искам да го вярвам, въпреки всички отровни гласове, които ми шепнат обратното.   ОБИЧАНА СЪМ ОТ ВЛАДЕТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА, А ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО.    Страдалната сряда ме изпълва с тъга, сигурно защото времето наближава, но ТИ СИ ЖИВ. Зная го. Никой не може да ме разубеди. А най-славното е, че живееш в мен. Никой и нищо няма да ме отлъчат от любовта Ти.   Покланям Ти се, Господи, благодарна, че четеш в сърцето ми.