Страданията на християните в Бангладеш

Томас, християнин от Бангладеш, разказва, че много хора „изразяват желанието да приемат“ Христос, но не предприемат нищо поради реалните заплахи от преследване и дори смърт.   Много деца в Бангладеш „израстват с нагласата да мразят хората, които изповядват други религии“, добавя Томас. В селата тези деца често тормозят християнски семейства, „като крадат от тях и унищожават ферми и градини“. Той добавя, че нещата стават по-агресивни, когато християните протестират срещу подобно поведение.   В градовете антихристиянските настроения се изразяват в тормоз от страна на служители, които не са християни, когато работници, които не са християни, отказват да сътрудничат на колеги, които вярват в Христос. Служителят-християнин също може да се затрудни, ако го карат да рабити в неделя, така че трябва да избира между посещение на църква или запазване на работата си.   Томас не е сигурен точно какъв процент от мюсюлманите в Бангладеш подкрепят преследването срещу християни.   Понякога само един член на голямо мюсюлманско семейство може да организира антихристиянски дейности. Друг път членове на семейството „мълчаливо го подкрепят“ или се страхуват от враждебния член на фамилията. Външен човек трудно може да определи каква е реалността. Но така или иначе, никой не обезкуражава онези, които са враждебно настроени към християните в страната.   Томас казва, че „антихристиянският манталитет присъства в цялата страна“ сред мюсюлманите, които или са необразовани, или учат във фундаменталистки медресета. Там ги учат, че бенгалският не е мюсюлмански език и че ислямът е единствената легитимна религия. „Достатъчно е да превърнеш малко дете в яростен фанатик“, пояснява Томас.   Сред местните етнически малцинства в Бангладеш има повече християни. Томас казва, че тези местни християни обикновено са „много скромни и гостоприемни“, особено към непознати, „които идват да работят в района“.   Томас разказва как мюсюлманин може да дойде в християнски дом, за да върши земеделска работа. Християнското семейство може да даде на мюсюлманина малко земя. Тогава мюсюлманинът „вика други роднини и заеднп построяват джамия от бамбук“.   В този момент гостът може да започне да се държи като собственик. Томас казва: „Те се превръщат в заплаха за местните хора… отнемат реколтата, крадат плодове и зеленчуци, създават хаос без никаква причина.“    Що се отнася до правната защита, Томас казва, че полицията не носи отговорност. И ако отидете да се оплачете, трябва да платите официалната такса заедно с голям подкуп.   Християните в Бангладеш са подложени на различни видове тормоз, без да са в състояние да се защитят или да докажат своята невинност.   International Christian Concern