Страх и радост

„Служете на Господа със страх и радвайте се с трепет” (Псалм 2:11)   Когато бях младеж, мразех този стих, понеже не исках да слушам, че трябва да се страхувам от Бога. Не разбирах, че страхът винаги трябва да е съпътстван с радост и надежда. Не разбирах разликата между това, което ние правим и това, което Христос прави за нас.   Всичко, което ние вършим, е покварено, точно както цялото творение е развалено. Затова не трябва да ставаме прекалено самоуверени. Трябва да се страхуваме от Божия съд. Но това, което Бог прави за нас е свято и съвършено и ние трябва да се прилепваме към Неговата милост.   Затова ние трябва да се боим от Бога по начин, който не изключва напълно радостта. Тя трябва да бъде истинска радост – радост, която не може да бъде заключена и скрита в сърцата ни. Когато истински вярваме, че сме били примирени с Бога заради Христос на лицата ни ще грее усмивка, очите ни ще блестят и устните ни ще пеят хвалебна песен. Светия Дух ни казва да служим на небесния цар с вътрешна и външна радост, съпътствана от почит.   Ако последната липсва ние ставаме прекалено самоуверени. Ще започнем да се държим като животни и да потъваме в страстни човешки удоволствия. Ако  внимаваме да не станем самоуверени, то и Бог няма да се почувства засегнат от нашата радост. Всъщност Той се засяга повече от тъгата и изисква от нас радост. Затова на хората, които тъжали било забранено да принасят жертви и приносите в Малахия не били приемливи пред Бога (Мал. 2:13). Ние трябва да смесваме радостта със страх и страха с надежда.   Този псалм ни предупреждава да не ставаме нито горди, нито унили. Бог не желае да бъдем паднали в калта, нито да се издигаме в облаците. Той иска да сме някъде по средата.   Превод: Радостин Марчев