„Света София“ стана джамия: Гърци палят, руснаци бойкотират
Недоволството в Турция расте, доверието към Ердоган спада. В такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Дали пък затова не реши да превърне истанбулската „Света София“ в джамия?
Ислямистите в Турция отдавна настояват сградата отново да стане действаща джамия. А това, че Ердоган сега изпълни тяхното желание, показва, че неговият запас от политически трикове е почти изчерпан. Ако „Света София“ действително се превърне в джамия, това ще е сигурен знак, че в Турция предстоят предсрочни избори, прогнозира в средата на юни вестник „Райнише Пост“. Ето, че това се случи: днес Върховният съд на Турция отмени решението на правителството от 24 ноември 1934 за статута на музей на бившата катедрала „Света София“, предаде „Анадолската агенция“.
Особената история на „Света София“
„Света София“ е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през 15 век османците завладяват Константинопол (днешен Истанбул), те превръщат „Света София“ в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
През отминалите години ислямското правителство на Ердоган обяви множество бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на „Света София“ остана недокоснат, макар сградата да бе използвана периодично и за мюсюлмански богослужения. Миналата година Ердоган например отхвърли исканията на ислямистите със забележката, че най-напред трябва да се напълни Синята джамия с вярващи, а после да се мисли за „Света София“.
„Света София е наш вътрешен въпрос“ („Йени шафак“, „Тюркийе“),
„Ердоган счупи оковите“ („Йени акит“),
„Подкрепа от ислямския свят за джамията „Света София“ (в. „Йенисьоз“),
„Турция не преви врат пред Запада“ („Анаюрт“) – това са някои от заглавията в турския печат тази сутрин по повод на решението за промяна на статута на храма „Света София“ в Истанбул от музей в джамия.
Редица вестници цитират днес думите на президента Реджеп Тайип Ердоган, че турският народ, а не други, е последната инстанция, която решава за статута на „Света София“. „Това е наш вътрешен въпрос. Другите страни трябва само да проявят уважение към взетото решение“, заяви турският лидер.
В интервю за списание „Критер“ президентът казва, че решението на министерския съвет на страната от 1934 г., с което „Света София“ става музей, е наранило дълбоко турския народ. „Трябваше „Света София“ да си върне същинската идентичност“, посочи още той.
„Йени шафак“ отбелязва, че след решението за отварянето на храма за богослужения, интересът е насочен към двамата имами и четиримата мюеззини, които ще бъдат назначени там.
„Тюркийе“ пише, че решението за връщането на статута на джамия на „Света София“ след 86 години като музей е разтревожило Запада, а папата е заявил, че е опечален от решението.
„Гневните гласове отвътре и извън страната в хода на процеса са без никаква стойност. Това е наш вътрешен въпрос“, изтъкна Ердоган.
Според цитиран от същия вестник професор по история на турското и ислямското право Екрем Бугра Екинджи с решението за промяна на статута на „Света София“ е „поправена една грешка“. Той отбелязва, че султан Мехмед Втори Завоевателя е превърнал византийската църква в джамия, спазвайки закона, и я е дарил за религиозни цели.
Вестник „Дирилиш постасъ“ отбелязва, че решението за превръщане на музея в джамия е предизвикало реакции от страна на християнския свят. Според вестника по-специално руснаци и гърци реагирали „като луди“ на намерението за преустройване на храма в място за мюсюлмански богослужения, а фашистка група в Гърция запалила турското знаме пред посолството на Турция в Атина. Сред руснаците пък били предприети кампании да не се ходи в Турция, пише още изданието.
Същевременно обаче мюсюлманският свят приветствал „избавянето на джамията Аясофия от 86-годишно пленничество“, пише „Йенисьоз“ и цитира реакции от представители на различни мюсюлмански страни.
„Не богослужението е въпросът при „Света София“, пише същевременно опозиционният в. „Джумхуриет“ и цитира мненията на различни анализатори.
„Зад всяка стъпка, направена от политическия ислям, лежи принципът „републиката трябва да падне“, казва Ергин Йълдъзоглу. Според Мехмет Али Гюллер въпросът не е в богослуженията, а няма и необходимост от (ново) място за богослужения. „Въпросът се отнася до уреждане на сметки с Лозанския договор, с републиката“, смята той. „Това решение е предизвикателство към Ататюрк. Обвързването на решението с независимостта и суверенитета е оскърбление за Ататюрк“, казва Йорсан Йоймен. Според Ердал Атабек пък е „стара традиция да се укриеш в храма, когато в трудно време нямаш друг изход“.