Светът би изглеждал коренно различен

Светът би изглеждал коренно различен, ако нито един човек не бе искрен. Същото е валидно и за твоето покаяние, както и всяка твоя молитва. Всъщност, покаянието и молитвата са толкова различни когато не са искрени, че все едно никога не ги е имало. Няма престорено покаяние, няма и престорена молитва. Нека, обаче, обърнем внимание на искреното покаяние и искрената молитва. Псалм 51 е един от най-силните и изразителни текстове от библията на тази тема. Предисторията на този псалм можеш да прочетеш в детайли в книгата 2 Царе гл. 11 и 12. Накратко историята е следната: цар Давид се разхожда по покрива на къщата си и вижда една много красива жена, която се къпе – Витсавее, жената на Урия. Той изпраща слугите си да я доведат и преспива с нея. След това я изпраща обратно вкъщи. Витсавее скоро съобщава на Давид, че е забременяла. Той, в отговор на това, изпраща мъжа й – Урия на първа линия във водените битки и дава наставления да бъде оставен сам, за да бъде убит. След това Давид взема красивата жена за своя съпруга и тя му ражда син. “Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.” Господ изпраща пророк Натан, който разкрива сторения грях пред Давид. Виждайки го, той се покайва – псалм 51 е Давидовата молитва на покаяние. Първото нещо от този псалм, което прави впечатление е това как Давид признава греха си и се моли за Божието пречистване върху себе си. Много малко хора днес имат смелостта да признаят греховете си по такъв начин. Обществото и културата около нас постоянно налагат нови норми на толерантност, които премахват нуждата от прошка и покаяние. Пред Бог, обаче, тези норми не са валидни. В нашите взаимоотношения с Бог единствения начин за преодоляване на нашите грехове и неправилни избори е искрената молитва на покаяние. Колко силни в този момент са думите на Давид: “Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!” Божията милост и величие са безкрайни! “Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! Върни ми радостта от спасението Си и ме поддържай с дух свободен.” Така Давид продължава молитвата си. Тези думи показват не само колко много той желае Божието присъствие, но също така свидетелстват за неговата вяра в това, че Бог е способен да извърши всичко това. Още повече – Давид знае, че Бог няма да го остави. Потвърждението за това откриваме в стих 17: “Жертви, благоугодни на Бог, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.” Давид се моли с вяра именно, защото неговият дух и неговото сърце са съкрушени. Божието Слово, както и живота на всеки един вярващ са свидетелство за това, че Бог наистина няма да презре нашата искрена молитва на покаяние. Затова, моли се искрено! Моли се още сега, ако Святия Дух те води към молитва за покаяние за какъвто и да било грях от твоя живот! Дори и след всичко това молитвата на цар Давид не е приключила. Стихове 13-15 без съмнение поставят пред мен, пред теб, както и пред всеки друг вярващ въпроса “Защо се моля?” Молитвата на Давид не приключва с желанието за прошка. Нека и нашите молитви да не приключват там, а да продължават според водителството на Светия Дух и примера на цар Давид, който поставя живота си в ръцете на Бог, за да бъде използван като свидетелство. Все още не е време за “Амин!” Давид продължава с молитва за благословение над хората, чието доверие е предал чрез греха си като цар – стих 18. Не забравяй този толкова ясен пример за молитва. Нека псалм 51 постоянно ти напомня за това, че молитвата не действа като машина за напитки, в която пускаме стотинки и автоматично получаваме това, което сме си избрали. Нека молитвата ни да бъде искрена, жадуваща за изпълнението на Божията воля, и не на последно място – не за наша собствена угода, а за Божията слава. Освен това, молейки се за прошка и пречистване, не забравяй да се молиш и за хората, които по един или друг начин също са усетили последствията от твоя грях. Защото няма грях, който да се отразява само на този, който го извършва. “Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг!”