Свидетелство за светлината

„Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината.“ (Йоан 1:7-8)   Противниците ме обвиняват, че уча, че единствено Бог трябва да бъде почитан и уважаван. Те твърдят, че се отнасям със светиите така, сякаш те никога не са направили нищо добро или полезно през живота си. Те питат: „Не трябва ли да кажем, че поне Йоан Кръстител е бил достоен за нещо?“   Аз не пренебрегвам Йоан. Почитам го и го уважавам. Въпреки това Йоан е слуга на Господа, а не Самият Господ. Йоан сочи към истинската Светлина и води хората към нея, но той не е Светлината. Неговата роля със сигурност била по-важна от тази на пророците. Йоан не пророкувал, като са правили другите, че в някой ден Господ ще дойде. Вместо това той посочил с пръста си Господа, който стоял точно там и казал: „Погледнете, ето Го!“ Заради това аз твърде много почитам Йоан.   Благодарен съм, че Бог ни е дал такъв верен пророк, чийто уста говорят за истинската Светлина и чийто пръст сочи към Божия Агнец. Въпреки това аз не мога да завися от Йоан за спасението си. Не мога да се надявам на неговата правда, аскетичен живот и добри дела. Йоан признава, че той не е Месията когато казва: „Не съм аз Христос“ (Йоан 3:28). Но за Христос той казва: „Той трябва да расте, аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).   Христос казал, че Йоан е най-великият човек, който някога се е раждал (Матей 11:11) и че бил много повече от пророк  (Матей 11:9). Въпреки това Йоан не бил Светлината. В тази връзка, ако светостта, аскетичният живот, дрехите, храната и отказът на Йоан да пие вино, не могат да ни помогнат да получим вечен живот и спасение, тогава никой друг светец, който е по-малък от Йоан Кръстител, няма да може да направи дори по-малко за нас.   Превод: Радостин Марчев