СВОБОДНА БЛАГОДАТ

От Джон Уесли
Проповядвана в Бристол през 1740 г.

Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Римляни 8:32

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ: Нищо по-малко от най-твърдото убеждение, не само, че това, което предлагаме тук, е “истината в Христа Исуса”, но също така и, че аз съм абсолютно задължен да изявя тази истина пред целия свят не може да ме накара открито да се противопоставя на вижданията на тези, които почитам заради тяхната работа; в краката на които, може би, ще се намеря в деня на нашия Господ Исус!

Ако някой наистина вярва, че е задължен да отговори по подобен начин, аз от своя страна бих желал да изкажа само една молба: – Нека каквото и да прави, да бъде извършено както подобава – с любов и кротък дух. Нека самият Ви разговор да показва, че вие “сте се облекли, както подобава на Божии избрани, с милост, кротост, дълготърпение”, така че всеки да каже “Виж как се обичат тези християни!”

Обява: Тъй като срещу тази проповед беше публикуван памфлет, наречен “Наистина свободна благодат”, настоящото има за цел да информира автора, че аз няма да отговоря на този трактат, докато той не стане по-сериозен. Защото аз не смея да говоря за “дълбоките Божии работи” с дух на борец за слава или на театрален актьор.

1. Колко свободно Бог обича света! Когато бяхме още грешници, “Христос умря за нечестивите”. Когато бяхме “мъртви в своите грехове”, Бог “не пожали Собствения Си Син, но го предаде за всички нас”. И колко свободно заедно с Него Той “ни дава всички неща”! В най-висша степен СВОБОДНА БЛАГОДАТ е всичко във всичко!

2. Благодатта или любовта на Бога по отношение на нашето спасение е СВОБОДНА ВЪВ ВСИЧКО и СВОБОДНА ЗА ВСИЧКИ.

3. Първо. Тя е във всичко свободна по отношение на тези, на които е дадена. Тя не зависи от никаква сила или заслуга на човека. Тя по никакъв начин не зависи нито от добрите дела или праведността на получаващия я, нито от нещо, което той е направил или което е. Тя не зависи от неговите усилия. Тя не зависи от неговия добър характер или добри намерения и стремежи, защото всички те произлизат от свободната Божия благодат; те са потока не извода. Те са плодовете на свободната благодат, не коренът й. Те са не причината, а следствието от нея. Каквото и добро да се намери в човека, Бог е неговият автор и извършител. Така тази благодат е свободна във всичко; тоест по никакъв начин не зависи от силата или заслугите на човека, но единствено от Бога, който свободно ни дава Собствения Си Син и “заедно с Когото свободно ни дава всички неща.”

4. Но дали тази благодат е свободна за ВСИЧКИ така, както е свободна ВЪВ ВСИЧКО? На това някои отговарят “Не: тя е свободна само за тези, които Бог е определил за живот; и те са само малко стадо. Огромната част Бог е определил за смърт; и за тях тя не е свободна. Тях Бог мрази и следователно, преди да са били родени, е решил, че ще погинат вечно, защото така Му се е видяло угодно и такава е била суверенната Му воля. Те са били родени за това – за да бъдат унищожени телата и душите им в ада. И те растат под неотменимото проклятие на Бога без никаква възможност да бъдат изкупени. Защото, каквато и благост да показва Бог към тях, Той им я дава единствено, за да увеличи, а не да предотврати тяхното осъждение.”

5. Това е декрета за предопределението. Но може би чувам някой да казва: “Това не е предопределението, което вярвам: Аз поддържам единствено избирането по благодат. Това, което вярвам, е не повече от това: – че Бог, преди създанието на света, е избрал определени хора, които да бъдат оправдани, осветени и прославени. Сега, всички тези ще бъдат спасени и никои други. Защото останалата част от човечеството Бог е оставил на самите тях. Така те следват желанията на собствените си сърца, които са единствено само зло, и, отивайки от зло към зло, накрая справедливо са наказани с вечна погибел.”

6. Това ли е цялото предопределение, което ти поддържаш? Помисли: може би това не е всичко. Не вярваш ли, че Бог е определил тези хора имено за този край? Ако е така ти вярваш в целия декрет; ти вярваш в предопределението в пълния смисъл, който беше обяснен по-горе. Но може би смяташ, че това не е така. Не вярваш ли, че Бог закоравява сърцата на тези, които погиват? Не вярваш ли, че Той (буквално) е закоравил сърцето на фараона? И че именно поради тази причина Той го е издигнал или създал? Защото това води до същото. Ако ти вярваш, че фараонът, или който и да е било човек на земята, е бил създаден за такъв край – да бъде погубен – ти вярваш всичко, което беше казано за предопределението. И няма нужда да добавяш, че Бог, се разделя в Своя декрет, за който се предполага, че е както непроменим, така и неустоим, закоравявайки сърцата на тези съдове, приготвени за гняв, за унищожението на които той е бил установен от самото начало.

7. Добре, но може би ти не вярваш дори и това; ти не приемаш какъвто и да е било декрет за осъждение; ти не вярваш, че Бог предопределя който и да е човек да бъде осъден и не закоравява никого. Ти просто казваш, “Бог от вечността е постановил, че на някои от хората, които всички са мъртви в греха, Той ще каже като на мъртвите кости “Оживейте”, а на другите няма. Така, следователно, тези ще бъдат съживени, а останалите оставени мъртви – едните ще прославят Бога чрез спасението си, а другите чрез своето осъждение.

8. Не е ли това, което ти наричаш избиране по благодат? Ако е така, аз бих искал да те попитам едно – две неща. Спасен ли е някой, който не е избран? Или случвало ли се е с някой от създанието на света? Възможно ли е някой човек да се спаси ако не принадлежи към избраните? Ако отговориш “Не” ти се връщаш оттам откъдето тръгна, не си направил дори една крачка напред; ти все още вярваш, че в следствие на непроменимия, неустоим декрет на Бога, огромната част от човечеството е оставена в смърт, без никаква възможност да бъде изкупена, понеже никой не може да ги спаси освен Бога, а Той няма да ги спаси. Ти вярваш, че Той абсолютно е постановил да не ги спаси, а какво означава това, ако не, че е постановил да ги осъди? Това е до което достигаме – нито повече, нито по-малко. То води до същото заключение. Защото, ако си мъртъв и не си в състояние сам да съживиш себе си, тогава, ако Бог е решил, че ще съживи единствено другите, но не и теб, Той абсолютно е постановил твоята вечна смърт. Следователно, въпреки че използваш по-меки думи от някои други, ти имаш предвид същото. И Божия декрет относно избора по благодат, според твоята оценка, се свежда нито повече, нито по-малко до това, което други наричат Божия декрет за предопределение.

9. Наречи го следователно с каквото име ти харесва, избиране, оставяне, предопределение или осъждение – на края достигаме до същото нещо. Смисълът на всичко е явно един – по силата на вечен, непроменим, неустоим декрет на Бога част от човечеството неизбежно е спасена, а останалата безвъзвратно е осъдена; и не е възможно който и да е от първите да погине или който и да е от вторите да бъде спасен.

10. Но ако това е така, тогава напразна е нашата проповед. Тя не е необходима на тези, които се спасяват, защото, дали със или без проповядване, те неизбежно ще бъдат спасени. Следователно, целта на проповядването – да спасява – е безсмислена по отношение на тях. То е безполезно и за тези, които не са избрани, защото те не могат да бъдат спасени. Те, дали със или без проповядване, ще погинат. Целта на проповядването, следователно, е изгубена и по отношение на тях. Така че, във всички случаи, нашата проповед е напразна, напразно е и вашето слушане.

11. Тогава това ясно показва, че доктрината за предопределението не е Божието учение, защото прави напразна Божията заповед, а Бог не се разделя против Себе Си. На второ място то директно унищожава тази святост, която стои в края на всички Божии заповеди. Аз не казвам, че никой, който изповядва това учение, не е свят (защото Бог е богат с милост към всички, които неизбежно се заплитат в грешки от всякакво естество), но че само по себе си учението, че всеки човек е или избран, или не е избран от вечността, и че едни трябва неизбежно да бъдат спасени, а другите неизбежно осъдени, има явната тенденция да унищожава святостта като цяло. Защото то напълно премахва тези най-важни мотиви, които следваме и които толкова често са повтаряни в Писанието, надеждата за бъдеща награда или страхът от наказание, надеждата за небето или страхът от ада. Че едните ще отидат във вечна погибел, а другите във вечна живот, не е мотив да се стреми към живот този, който смята, че неговият жребий е вече хвърлен. За него не е разумно да прави това, ако вярва, че е определен или за живот, или за смърт. Ти ще кажеш, ”Но той не знае, дали е определен за живот или за смърт.”. И какво то това? – това не е от значение. Защото, ако един болен човек знае, че или неизбежно ще умре, или неизбежно ще оздравее, въпреки че не знае кое от двете ще се случи, той няма защо да взема лекарства. Той може просто да каже (и аз съм чувал хора да казват това както за физически, така и за духовни болести), “Ако съм определен за живот, ще живея; ако е за смърт, ще умра; така че, не си струва да се безпокоя за това.” Така директно това учение затваря вратата на святостта като цяло – препятства нечестивия да се устреми натам или да се опита да влезе през нея.

12. По подобен начин това учение разрушава няколко основни клона на святостта, такива като кротостта и любовта – имам предвид любовта към неприятелите ни – към злите и неблагодарните. Аз не казвам, че никой, който вярва това, няма кротост и любов (защото каквато е Божията сила, такава е и милостта Му), но че то има естествена склонност да вдъхновява или да усилва остротата, или страстта на характера, което е точно обратното на милостта на Христос и това особено се проявява, когато се противопоставят на тази точка. Това естествено вдъхновява тяхното презрение и хладина към онези, които предполагаме, че са отхвърлени от Бога. “О, но”, казваш ти, “аз не смятам никой конкретен човек за осъден.” Ти имаш предвид, че не би смятал ако можеше да направиш това; но ти не можеш да се предпазиш от това понякога да прилагаш общата си доктрина към конкретни хора: врагът на душите ни ще го направи вместо теб. Ти знаеш колко често той прави това. Но ти отхвърляш мислите, които мразиш. Вярно, докато можеш да правиш това. Но колко озлобява и изостря това твоя дух междувременно! Ти добре знаеш, че не дух на любов е това, което ти чувстваш по отношение на окаяния грешник, за когото смяташ или подозираш, независимо, дали искаш или не, че е омразен на Бога още от вечността.

13. Трето. Това учение има склонност да унищожава утешението на религията и щастието на християнина. Това е очевидно за тези, които вярват за себе си, че са осъдени, или които дори само подозират или се страхуват, че са. Всички големи и скъпоценни обещания за тях са изгубени, те не им носят утешителен дъжд. Защото те не са избрани от Бога, следователно нямат нито дял, нито участие в тях. Това за тях е реална пречка да намерят утешение или щастие, дори и в тази религия, за която се казва, че е предназначена бъде “път на правда и всичките й пътеки мир”

14. И по отношение на теб, който смяташ себе си за избран от Бога, какво е твоето щастие? Надявам се, не идея, спекулативна вяра, просто мнение от някакъв вид, но чувство, положено от Бога в сърцето ти, изработено в теб от Святия Дух или свидетелството на Божия Дух на твоя дух, че ти си Божие дете. Тази “пълна увереност във вярата” е истинската основа на християнското щастие. И то наистина включва пълна увереност, че всички твои минали грехове са простени и че ти сега си Божие дете. Но то не означава задължително пълна увереност за нашето бъдещо устояване. Аз не казвам, че това никога не е прибавяно към него, но че не е задължително прибавяно; защото има мнозина, които имат едното, но нямат второто.

15. Сега тази опитност на свидетелство на Духа в голяма степен е възпрепятствана от това учение. И не само тези, които смятат себе си за осъдени и чрез това свое убеждение го отблъскват надалеч, но дори и тези, които са опитали този благодатен дар, все пак скоро отново го губят и отново изпaдат в съмнения, в страхове и в тъмнина – най – ужасната тъмнина, която може да бъде изпитана! Обръщам се към вас, които държите това учение, кажете, между Бога и собствените си сърца, дали често не изпадате в съмнения и страхове относно Вашето избиране или устойчивост! Ако запитате “С кого не е така?”, аз отговарям, с много малко от тези, които държат това учение, но с много, твърде много, от тези, които не го вярват по всички краища на земята. Мнозина от тях се радват на постоянното свидетелство на този Дух, на постоянната светлина на Неговото лице от момента, в който за пръв път са повярвали, в продължение на дълги месеци или години до този ден.

16. Тази увереност във вярата, на която те се радват, премахва всички съмнения и страхове. Тя премахва всички съмнения и страхове относно тяхната бъдеща устойчивост, макар че това не е, както беше казано по-рано, увереност за бъдещето, а единствено за това, което е сега. И то не се нуждае от подкрепата на спекулативната вяра, че, ако някой е определен за живот, то той ще живее; защото то е изработвано част след част от могъщата Божия сила, “чрез Святия Дух, който им е даден”. И следователно, това учение не е от Бога, защото замъглява, да не кажа унищожава напълно, могъщото действие на Божия Дух, от което произлиза основната утеха на религията и състраданието, което ни кара дори да “желаем да бъдем отлъчени заради своите братя”!

18. Четвърто. Това неудобно учение унищожава стремежа към добри дела. И то прави това Първо, като естествено се стреми (според това, което беше разгледано по-горе) да отнеме любовта ни към по-голямата част от човечеството, т.е. към злите и неблагодарните. Защото колкото повече намалява нашата любов, толкова повече намалява и желанието ни да им показваме добро. На второ място, то прави това като отсича един от най–силните мотиви за всяко добро дело и милост, като храненето на гладните, обличането на голите и т.н. – имам предвид надеждата да спасим душите им от смърт. Защото каква полза, ако облекчим временните нужди на тези, които просто пропадат във вечния огън? “Добре, но тичайте и ги изтръгнете като главни от огъня”. Не, това Вие смятате за невъзможно. Те са били определени, казвате Вие, още от вечността, преди да са направили нищо, добро или зло. Вие вярвате, че Божията воля е те да загинат. И “кой може да устои на волята Му?”. Но вие казвате, че не знаете, дали те са осъдени или не. Какво от това? Ако знаехте, че те са от едните или от другите – че те са или спасени, или осъдени – целият ви труд е напразен и безсмислен. И в двата случаявашият съвет, укор или наставление, е безполезен и ненужен така, както и нашето проповядване. Те не са необходими на избраните; защото те неминуемо ще бъдат спасени и без това. Те са безполезни за тези, които не са избрани; защото с или без тях, те те неизбежно ще бъдат осъдени. Следователно, не е оправдано от Ваша гледна точка да се подлагате на лишения заради тяхното спасение. И така този принцип унищожава ревността за добри дела, всички добри дела, но особено най-важното от тях – спасението на души от смърт.

19. На пето място, това учение не само разрушава християнската святост, радост и добри дела, но също така отхвърля и цялата християнска религия. Това, което най-мъдрите от съвременните неверници полагат най-големи усилия да докажат, е, че християнската религия не е необходима. Те добре знаят, че ако веднъж докажат това би било невъзможно да отхвърлим следствието: “Ако не е необходимо, то следва, че не е и истинно”. Сега Вие предавате тази фундаментална точка. Защото според този вечен, неизменен декрет една част от човечеството трябва да бъде спасена, дори и да не съществува християнското откровение, а другата част трябва да бъде осъдена, дори и без това откровение. И какво повече могат да желая безбожните? Вие се съгласявате с всичко, което те искат. Правейки по този начин евангелието незадължително за всички хора, Вие се отказвате от цялата християнска кауза. “О, не известявайте това на Гад! Нека дъщерите на необрязаните да ликуват; нека синовете на невярващите да се радват!”.

20. И тъй като това учение открито и директно отхвърля цялата християнска религия, така прави и откровението да противоречи само на себе си. Защото то се основава на интерпретацията на някои текстове (повече или по-малко, това е без значение), които явно противоречат на други тестове и на цялостния тон на Писанието. Например: защитниците на това учение интерпретират следния текст от Писанието “Яков възлюбих, а Исав намразих”, като че означава, че Бог буквално е намразил Исав и всички осъдени от вечността. Сега, какво може да противоречи по-явно от това на Писанието, не само на общия му тон, но и на тези конкретни текстове, които казват ясно “Бог е любов?” Отново: те извличат от текста “Ще покажа милост към когото ще покажа и ще пожаля когото ще пожаля” (Римл. 9:15), че Бог е любов само за някои, т.е. за избраните и ще покаже милост единствено към тях, което е в явно противоречие с цялостното звучене на Писанието, което често казва “Милостив е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.” (Пс.145:9) Отново: те извличат от този и подобни текстове “Не зависи от този, който тича нито от този който иска, а от този, който показва милост”, че Бог ще покаже милост единствено към тези, които е имал в предвид от вечността. Кой сега отговаря срещу Бога? Вие сте в противоречие с всички Божии пророци, които казват: “Бог не гледа на лице” (Деян. 10:34), “Бог не гледа на лице” (Римл. 2:11). Отново от следния текст “Децата не бяха още родени и не бяха извършили нищо добро или зло, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Този който призовава, каза й се, “По-старият ще слугува на по-младия”. Вие заключавате, че нашето предопределение или избиране по никакъв начин не зависи от Божието предузнание. Очевидно е противоречието с цялото Писание и по-конкретно на това: “Избрани според предузнанието от Бога” (1 Петър 1:2) и “Които предузна тях и предопредели” (Римл. 8:29).

21. И “същият Бог е преди всичко богат” с милост “към всички, които Го призовават” (Римл.10:12). Но вие казвате: “Не; Той е такъв само към тези, за които е умрял Христос. А те не са всички, но само малцината, които Бог е избрал от света. Защото Той не е умрял за всички, но единствено за тези, които е избрал преди сътворението на света”(Еф.1:4). Тълкуване, която явно противоречи на цялото Писание и по специално на следните текстове: “С яденето си недей погубва онзи, заради когото е умрял Христос” (Римл. 14:15) – явно доказателство, че Христос е умрял не само за тези, които са спасени, а и за погиващите. Той е “Спасител на целия свят” (Йн.4:24), Той е “Божият агнец, който носи греха на света” (Йн.1:29). “Той е умилостивение не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят” (1 Йн. 2:2), “Той,” живият Бог, “е Спасител на всичките човеци” (1 Тим. 4:10), “Даде Себе Си откуп за всички” (1 Тим. 2:6), “Той вкуси смърт за всеки човек” (Евр. 2:9).

22. Ако кажете: “Защо тогава не всички са спасени?”, целият закон дава свидетелство и отговаря: Първо, не поради някакъв Божий декрет, не защото Той изпитва наслада от това те да умират. Защото “В живота си се заклевам”, казва Господ, “не благоволявам в смъртта на нечестивия” (Езек 18:3, 32). Каквато и да е причината за тяхната погибел, тя не е в Неговата воля, ако Божият пророк е истинен. Защото той заявява: “Той не желае да погине нито един, а всички да дойдат до покаяние” (2 Пт.3:9), ”Той желае да се спасят всички човеци.” И те, Второ, изявяват каква е причината, поради която не всички са спасени, т.е. поради която няма да бъдат спасени. Така казва нашия Бог “Не искате да дойдете при Мен и да живеете” (Йн.5:40). “Сила от Бога беше върху него да изцелява”, но те няма да бъдат изцелени. “Те отхвърлиха поуката”, милостивия съвет “на Бога срещу тях”, както правеха коравовратните им бащи. И поради тази причина са без извинение, защото Бог би ги спасил, но те няма да бъдат спасени. Това е осъждението: “Колко често съм желал да ви събера заедно, но не искахте” (Мат. 23:37).

23. Така явно се опитва това учене да отхвърли цялото християнско откровение, като го кара да противоречи само на себе си, давайки такава интерпретация на някои текстове, която явно противоречи на други и на цялото звучене и тон на Писанието – явно доказателство, че не е от Бога. Но дори и това не е всичко. Защото, Седмо, това е учение, пълно с богохулство каквото се ужасявам да изрека, но заради славата на благословения Бог и заради каузата на истината няма да замълча. В Божието име и воден от искрена загриженост за славата на Неговото велико име, аз ще спомена една малка част от ужасните богохулства, съдържащи се в тази ужасна доктрина. Но първо, трябва да предупредя всеки един от Вас, които слушате, тъй като ще отговаряте за това в съдния ден, да не обвинявате мен (както някои правят) в богохулство, защото аз споменавам богохулството на други. И докато скърбите с тези, които изричат това богохулство и ги “уверите в любовта си към тях”, нека Вашето сърдечно желание и постоянната Ви молитва към Бога да бъде “Отче прости им, защото не знаят какво правят”.

24. След всичко казано до тук, нека сега да разгледаме как това учение представя нашия благословен Господ “Исус Христос праведния”, “Единородният от Отца, пълен с благодат и истина” като лицемер, измамник на всички хора и човек, лишен от елементарна искреност. Защото не може да се отрече, че Той навсякъде говори, като че ли желае всички хора да се спасят. Следователно, да кажем, че Той не желае да се спасят всички хора, означава да Го представим като обикновен лицемер и измамник. Не може де се отрече, че от Неговата уста излизат благодатните думи: “Елате при мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”. Ако е така, тогава Вие казвате, че Той призовава тези, които не могат да дойдат, тези, за които знае, че не са в състояние да дойдат; тези, които Той би могъл да направи способни да дойдат, но които няма да направи. Как е възможно да бъде представено по-голямо нечестие? Вие го представяте като мамещ Своите безпомощни създания, обещавайки им нещо, което никога не е възнамерявал да им даде. Вие го представяте като казващ едно, а мислещ друго, като претендиращ да обича тези, които Той не обича. Него, в “Чийто уста нямаше лукавщина”, Вие правите пълен с измама, лишен и от елементарната честност – и особено, когато при паданенто на нощта над града Той плаче за него и казва: “О, Ерусалиме Ерусалиме, ти който избиваш пророците си и с камъни убиваш пратените до тебе, колко често съм желал да събера децата ти заедно, но не искахте hqelhsa – kai ouk hqelhsate. Сега ако кажете те искаха, но Той не желаеше, Вие го представяте (и кой може да слуша това?) като плачещ с крокодилски сълзи; плачещ над плячката, която Самият Той е обрекъл на погибел!

25. Ако някой би изрекъл такова богохулство, биха писнали и двете уши на всеки християнин! Но има и още; защото както това учение почита Сина, така то почита и Отца. То унищожава наведнъж всички Негови атрибути. То отхвърля едновременно Неговата справедливост, милост и истина; Да, то представя най-святия Бог като по-лош от дявола; едновременно като по-лъжлив, по-жесток и по-неправеден. По-лъжлив, защото дяволът, бивайки лъжец, никога не е казвал: “Той желае да се спасят всички човеци” По-несправедлив, защото дяволът не може, дори и да пожелае, да бъде виновен в такава несправедливост, каквато вие приписвате на Бога, когато казвате, че осъжда милиони души на вечен огън, приготвен за дявола и неговите ангели заради това, че постоянстват в греха, тъй като нямат онази благодат, която Той не им дава. И по-жесток, защото този нещастен дух “търси и не намира почивка,” така че собственото му непрекъсващо нещастие се явява изкушение да изкушава и другите. Но Бог почива на високо и славно място; така че да смятаме, че воден единствено от Своето желание, поради Своята воля се удоволства в това да осъди Своите творения, независимо, дали те желаят това или не, на вечно мъчение означава да Му припишем такава жестокост, каквато не бихме могли да припишем дори на най-големия враг на Бога и човека. Това означава да представим всевишния Бога (който има уши да слуша нека слуша) като по-жесток, лъжлив и несправедлив от дявола!

26. Това е богохулството, което явно се съдържа в тази ужасна доктрина за предопределението! И тук аз спирам. Тук включвам всеки, който я защитава. Вие представяте Бога като по-лош от дявола; по-лъжлив, по-жесток, по-несправедлив. Но вие казвате, че ще докажете това чрез Писанието. Стойте! Какво ще докажете, чрез писанието? Че Бог е по-лош от дявола? Това не може да бъде. Това не може да бъде истинското значение. Ако запитате “Какво е тогава истинското значение?”. Ако Ви отговоря, “Не знам”, вие не печелите нищо; защото има много верни места в Писанието, които нито Вие, нито аз ще разберем докато смъртта не бъде погълната победоносно. Но аз зная, че е по-добре да кажа, че това няма смисъл, отколкото, че има смисъл като този. То не може да означава, каквото и всъщност да означава, че Богът на истината е лъжец. Нека да означава каквото ще, но ме може да означава, че Съдията на целия свят е несправедлив. Никое писание не може да означава, че Бог не е любов или че любовта Му не е върху всичките Му творения; т.е., каквото и да означава, нито едно писание не може да доказва предопределението.

27. Това е богохулство, заради което (аз обичам хората, които поддържат това) аз мразя това учение за предопределението; учение, според което, дори ако някой може за момент да допусне това (наречете го избиране, осъждение или като ви харесва, всичко означава едно и също нещо), някой може да каже на нашия обвинил дявола: “Ти глупако, защо продължаваш да ревеш? Това че лежиш и причакваш души е толкова ненужно, колкото и нашата проповед. Не си ли чул, че Бог е иззел делото от ръцете ти и го върши далеч по-успешно? Ти с всичките си началства и власти можеш да ни нападаш единствено по начин, от който можем да се защитим; Но Той е в състояние неустоимо да унищожи както телaта, така и душите ни в ада! Ти можеш единствено да съблазняваш; Но Неговият непроменим декрет да предаде хиляди души на смърт ги заставя да продължават да постоянстват в греха, докато паднат във вечния огън. Ти изкушаваш; Той ни довежда до разрушение, защото не можем да устоим на волята Му. Ти глупако, обикаляш, търсейки кого да погълнеш? Не си ли чул, че Бог е лъв, който поглъща, унищожител на души, човекоубиец? Молох принуждаваше единствено деца да бъдат изгаряни и този огън скоро угасваше, или смъртното тяло, изгаряйки, прекратяваше своето мъчение; Но Бог, казват те, чрез Своя вечен декрет, постановен преди те да са извършили нищо, добро или зло, прави така, че не само децата за кратко да преминат през огън, но и родителите да бъдат хвърлени в адския огън, който не изгасва никога и тялото, бивайки нетленно и неразрушимо, ще бъде винаги горено и никога няма да изгори”, но “димът от тяхното мъчение”, защото така се е видяло угодно на Бога, “ще се издига завинаги”.

28. О, как би се радвал противникът на Бога и човека да чуе, че това е истина! Как би възклицавал и не би престанал! Как би издигнал гласа си и би казал: “В шатрите си, Израельо. Бягайте от лицето на този Бог или ще погинете навеки! Но къде ще избягате? На небето? Той е там. В преизподнята? Но Той е и там. Не можете да избягате от всеприсъстващия всемогъщ тиранин. И независимо, дали бягате или стоите, Вие ще загинете, да, ще погинете вечно. Пей, о ад, и радвайте се Вие, които сте под земята! Защото Бог, дори всемогъщият Бог, е говорил и е предал на смърт хиляди души от изгрева на слънцето до захождането му! Тук, смърте, е твоето жило! Те не могат, не са в състояние да избягат; Защото устата Господни изговориха това. Тук, о гроб, е твоята победа! Народи, още неродени и преди да са извършили каквото и да е, добро или зло, са прокълнати никога да не видят светлината на живота, но да бъдат навеки мъчени. Нека заедно възклицават всички тези звезди, които паднаха заедно с Луцифер, синът на зората! Нека всички синове на ада извикат от радост! Защото декретът излезе и кой може да го върне?”

29. Да, декретът е изречен; и е изречен преди сътворението на света. Но кой декрет? Единствено този: “Аз ще поставя пред човешките синове “живота и смъртта, благословение и проклятие.”, “И душата, която избере живота, ще живее, както и душата, която избере смъртта, ще умре.”. Този декрет, според който “които предузна тях и предопредели”, е наистина вечен. Според който Христос пострада, за да съживи тези, които са “избрани според предузнанието от Бога” и сега стоят здрави като луната и като вярно свидетелство в небето; когато небето и земята преминат, той няма да премине, защото е толкова непроменим и вечен, колкото е и Бог, който го е дал. Този декрет съдържа най-силното насърчение да пребъдваме във всяко добро дело и във всяка святост. И той е извор на радост и щастие, наша велика и безкрайна утеха. Той подобава на Бога и във всичко съответства на Неговата природа. Той ни дава най-добра представа за Неговата справедливост, милост и истинност. С него се съгласява и цялостното звучене на християнската религия, както и всяка нейна част. За него свидетелствуват Мойсей и всички пророци, и нашият благословен Господ, и всички апостоли. Така казва Мойсей в Божието име: “Призовавам небето и земята за свидетели срещу вас, че днес положих пред вас живот и смърт, благословение и проклетия; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти.”. Така Езеккил казва (да цитираме един пророк заради всички), „душата, която съгреши, тя ще умре“, „Синът няма да носи” вечно “греха на бащата. Праведността на праведния ще бъде на него и нечестието на нечестивия ще бъде върху него.” (18:20). Така казва нашият благословен Господ: “Ако е жаден някой, нека дойде при Мен и да пие.” (Йн. 7:37). Така казва великия апостол св. Павел: (Деян. 17:30). “Бог заповядва на всички хора навсякъде да се покаят” – всички хора, навсякъде – всеки човек на всяко място, без изключение на човек или място. Така казва св. Яков: “Ако някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро без да се скъпи и ще му се даде. (Як. 1:5). Така казват св. Петър (2 Пт. 3:9), “Бог не желае да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние” и св. Йоан “Ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца; Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” (1 Йн. 2:1-2).

30. О, чуйте това Вие, които забравяте Бога! Няма да можете да обвините Него за смъртта си! “Благоволявам ли аз в смъртта на нечестивия?”, казва Господ. (Ез. 18:23 и сл.), “Покайте се и върнете се от беззаконията си, за да не бъдете погубени. Отмахнете отсред себе си беззаконията си – защо да умрете, о доме Израилев? Защото Аз не благоволявам в смъртта на нечестивия, който умира, казва Господ Бог. Затова обърнете се и живейте.”, “В живота си се заклевам, казва Господ, не благоволявам в смъртта на нечестивия – отвърнете се от нечестивите си пътища, защо да умрете доме Израилев?“ (Ез. 33:11).

Уесли има в предвид Джордж Уайтфийлд – б. пр.

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.