Търговците в храма

„Търговците в храма“   Библейски оригинал: Матей 21:12-13: И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.   Историята с изгонването на търговците от храма е единственият случай, при който Христос проявява някаква форма на физическа принуда. Свидетелството на Матей, Марк и Лука е, че това се случва в последната седмица от живота на Исус и вероятно е  събитие, което повлиява на решителността на юдейския политико-религиозен елит да го убие. Йоан, който избира да разкаже историята в началото на служението на Исус описва, как Господ взима сноп от въжета и с него разгонва търговците.   Текстът ни казва, че учениците си спомнят думите от псалм 69:9 „ревността за Твоя дом ме пояде“ ( Йоан 2:17). Господ Исус изглежда погълнат от гняв и отвращение пред картината на търгуващите в храма. Нарича случващото се „разбойнически вертеп“ и отчаяно припомня замисъла на храма като „молитвен дом за всички народи“ (Исая 56:7).   В българския език фразеологизмът „търговците в храма“ се използва по отношение на хора, които експлоатират и изкривяват в свой интерес, противен на идеалната цел, някаква сфера, чиито смисъл е отвъд извличането на финансова печалба от нея. Може да попаднем на „търговците в храма на образованието“, „търговците в храма на медицината“ и т.н.   Ако се върнем към евангелската история, наличието на търговци в храма е рационално решение на проблема с придвижването на жертвените животни, които поклонниците принасят. Много по-удобно е да се закупи животно на място, отколкото да се придвижва през целия град или от мястото на живеене на поклонника. Отделно ритуалният закон има изисквания към принасяното животно и закупуването му от сертифициран търговец освобождава поклонника от притеснения за това.   Среброменителите са продавачи на храмова валута, с която единствено е позволено да се закупят животните. Формалният повод за това е наличие на изображения върху римските  монети, които са в широко обръщение. Но притежаването на валута, която е единственото възможно средство за разплащане в храма, несъмнено е изгодно за увеличаване на благосъстоянието на свързаните с храма лица. Разбира се, тази търговия не се извършва в самия храм, нито във вътрешния двор, където е жертвеният олтар, а във външен двор, какъвто разширеният от цар Ирод храм предоставя.   Изглежда Исус се рагневява от ситемата за извличане на печалби, което формира облика на храма и атмосферата около него. На пръв поглед цялата търговия се извършва с благородни подбуди – обекчаване на нуждите на поклонниците и гарантирано спазване на ритуалните закони. На практика обаче, попадайки в храма човек се озовава насред пълнокръвен пазар, чиито печалби формират манталитета и ценностите на служителите на храма.   Отнесено към нас си струва да се запитаме, дали около нашата вяра в Бога не се е заформил своеобразен пазар. В сърцевината на нашата вяра е жертвата на Христос, чрез която получаваме Божията благодат и достъп до божествения живот.    Дали обаче не допускаме фокуса да се премести към различни облаги, които да получим чрез тази скъпоценна вяра? Дали не се надяваме да изтъргуваме посвещението, което Божията любов би трябвало да предизвиква у нас, срещу неща, които вярваме, че ще направят живота ни по-добър и приятен? Търгуваме ли с Бога? Предлагаме ли Му лоялност, време, ресурси, срещу благополучие, здраве и приятни отношения с хората?   Когато го правим фокусът в духовния ни живот се измества от Божията любов към нас, изразена в жертвата на Христос, която пленява нашето сърце, към размяна на услуги с Бога.   А представяме ли вярата в Бога като търговска сделка пред хората, които Го търсят? Обещаваме ли житейско благополучие срещу малко вяра и усилие за порядъчен живот? Ако го правим, със сигурност  ще се окаже, че под нашата благочестива загриженост се крие някаква форма на себична печалба.   Ела, Господи, очисти храма Си, имаме нужда от това!