Търпение, водещо към гибел

Търпението е отличителна черта на всеки един истински християнин. Библията не на едно място ни казва, че трябва да чакаме Господа, което ясно ни показва, че трябва да се научим на търпение. Апостол Павел пише, че любовта дълго търпи (1 Кор. 13:4), а едно от качествата на плода на Духа е дълготърпение (Гал. 5:22). Тези няколко щрихи ни разкриват от какво голямо значение е за всеки вярващ да бъде търпелив като християнска добродетел. Обаче точно тук се появява и един важен въпрос: Може ли някакъв вид търпение да има негативно влияние? А може ли търпението да ни подтикне към грях или поне към прикриване на греха?   Има един вид търпение, за което никой почти не говори. Става дума за търпимостта към неправилни учения и практики. И причината е, че може би на малцина им се иска да избегнат конфликта. Затова такива хора решават, за да останат в мир и да не събудят в някои определена конфронтация, просто да мълчат. Може ли обаче човек да мълчи пред лицето на злото, независимо какъв характер има то? Защото злото може да има много измерения и едно от тях е лъжеучението. Заблудите, които разпространяват определени човеци, независимо от тяхната известност, харизма или образование. Днес ще се опитам да засегна един нюанс на заблудата, за които осъзнавам, че не се говори много.   На първо място това, което трябва да ни направи впечатление, е, че Господ Исус Христос укорява този вид търпение. „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено“ (Откр. 2:19,20).   Нашият Господ първо изразява Своята похвала към църквата в Тиатир. Той познава делата на вярващите и тяхната любов, вяра, служението им и търпението им. Също така Христос отбелязва, че е забелязал как последните им дела са много повече от първите, което ни показва духовен растеж. Обаче това търпение, което Той одобрява няма нищо общо с другия вид търпение - търпимостта, която укорява. Тази неправилна търпимост се изразява към „жената Езавел“. По темата за Езавел в този текст има различни богословски спорове, дали е била реална личност или влияние, което е било подобно на това на жената на Ахав. Няма да се спираме на този спор, а по-скоро ще обърнем внимание на нещо друго.   Защо вярващите в Тиатир са търпели Езавел? Не са ли можели да видят как тя влияе на духовния климат в църквата? Не само, че тя издига себе си като пророчица, което ни говори, че се стремяла към водаческа позиция, но е водела вярващите към неморалност и идолопоклонство. Не е ли имало някой, който да се възпротиви на всичко това и да изрази библейска позиция? Защо се налага Господ Исус Христос да им каже, че този вид търпение, което те са имали към Езавел, е пагубно за тях?   Може би някой от нас би си помислил, че вярващите наистина не са търсели конфронтация, но понеже са се научили на любов, вяра, търпение, затова и не са обръщали внимание на проблема. Или пък в името на единството не са искали да се противопоставят на „жената Езавел“? От отношението на Христос разбираме, че Той не одобрява подобно поведение. Затова и дава време на Езавел, и на тези които са прелюбодействали с нея, да се покаят. Но също и така пояснява, че ако това не се случи, Той ще предприеме рестриктивни мерки. Всичко това ни показва, че такава търпимост наистина води към погибел. А може ли дори да кажем, че Бог се гневи на подобен вид търпимост? Разбира се, че имаме основания да го твърдим.   Затова си мисля, че като християни би трябвало да се запитаме: Дали трябва да търпим подобни  хора като жената Езавел и дали трябва да бъдем в общение с тях? За жалост, днес понякога поглеждаме на темата за „единството“ по един компромисен начин. Единството не може да бъде постигано на всяка цена! Не може вярващият да прави компромис със своите християнски ценности само и само за да запази „единството“.   В единството има приемане на другия. В него има както единомислие, така и единодушие. Как тогава християнинът може да приеме онзи, който разпространява лъжеучения сред своите братя, след като ап. Павел нарича такива хора  „лукави работници“ (2 Кор. 11:13) Може би идва моментът, в който човек трябва да се запита: Кое цени повече - приятелството или истината? Недопустимо е да се прави компромис с истината в името на „единството“. По-скоро заради истината вярващият трябва да се научи да пази себе си, а и другите от онези, които са се отклонили от истината.   Заблудата в едно такова поведение се корени във факта, че християнинът си затваря очите за лъжите, като се самоуспокоява, че не е той човекът, за да съди кое е правилно. Никой обаче не говори за „съдене“, а по-скоро за вредно влияние. Какво е то чрез служението на лъжеучителя? То е пагубно за душите на неговите слушатели. Тези хора слепешком малко по-малко се приближават към погибел. Точно затова от християнина се очаква да бъде принципен човек, който няма да се страхува смело да заяви своята позиция, която трябва да е основана върху Божието слово.   Влиянието на Езавел върху вярващите в Тиатир беше както духовно, така и физически осезаемо. Тя носеше друг дух и влияеше на тиатирските вярващи. Не може да бъде и пренебрегнат фактът, че поради това духовно влияние някои от вярващите приеха блудството и идолопоклонството като нормално поведение, за което знаем, че Писанието го осъжда. Ето защо Христос толкова сериозно казва, че такова търпение, т.е. търпимост, е пагубна.   Трябва да се замислим и да преценим дали и ние не попадаме в тази категория? Дали и ние в името на „единството“ и „братската любов“ не сме допуснали до себе си хора, които са се отклонили от истината и имат силата да повлияят и на нас. Понякога си мислим, че сме достатъчно силни, за да устоим на такова влияние, но самият факт, че го търпим, ясно показва, че вече сме се поддали на него. В сферата на взаимоотношенията не съществува статично влияние. То винаги е активно дори и не всеки път да бъде забелязано. Ние се влияем от думи, действия, отношение. Затова е добре да се замислим и кои са хората около нас, които ни влияят.   Апостол Павел по подобен начин укорява вярващите в Коринт. Интригуващо е съвпадението, че пак са стихове 19 и 20, този път обаче на 2 Коринтяни 11 глава. „Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето“.   Много интересен е въпросът: как вярващите в Тиатир са проявявали духовна зрялост, за което съдим според делата им и плода на Духа и в същия момент са имали подобен вид нездравословно търпение към жената Езавел? Или как е възможно вярващите в Коринт, които апостол Павел нарича „разумни“, да търпят безумните и онези, които злоупотребяват с тях? Когато четем подробното описание на действията на тези хора и влиянието им върху коринтяните, можем да бъдем поне малко озадачени. Как е възможно да се търпят такива, чиито мотиви и действия са да заробват, изпояждат, обират, превъзнасят и бият по лицето? Изводът е може би малко плашещ и той е, че дори и един духовно зрял християнин не е застрахован от компромис. В конкретен момент е напълно възможно да се поддаде под влияние на личности, които да злоупотребят с него. Може би в началото действията на такива хора са били искрени и са носили благословения. Обаче след време те се променят и започват по различен начин да се отнасят към другите.   Мисълта, че трябва да се мълчи и търпи, това не е ли пак вид компромис с християнските принципи? Човек не показва ли по този начин, че няма нищо против това, което чува и вижда? И точно тук е проблемът с търпимостта към онези, които разпространяват лъжливи учения по църквите. Те влияят деконструктивно в живота на вярващите.   „Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.“ (2 Кор. 11:4)   Това, което правят лъжеучителите, е, че те изкривяват Божието слово и го преиначават според своите страсти или фантазии. Не проповядват Христос, Който е бил разпънат за греховете ни, а такъв, който е умрял на кръста, за да живеем в безоблачно благополучие. Колкото и положителни да звучат словата им, те се разпространяват от друг дух, който не е Божия. Всичко това влияе на слушателите. То деформира истинската блага вест и я превръща в наставление за житейски успех, в чийто център е човекът. А какво да кажем за онези, които в своите проповеди прокарват Ню ейдж идеи? И подтикват вярващите към духовни практики, които въобще не могат да бъдат библейски подкрепени. А точно обратното, имат унижаващ ефект както върху човека, така и към личността на Бога.   Могат ли да бъдат търпени такива човеци? За съжаление, могат. Но както Господ Исус, така и апостол Павел, много ясно ни показват колко пагубно е този вид търпение за участниците в него. Точно затова християнинът има нужда от мъдрост и откровение свише, за да може да постъпи по най-добрия начин, когато се сблъска с такива лъжеучители. Много пъти те носят маската на уж искрени служители на истината, но често всичко това е само една фасада. Зад нея обаче се крият човеци, които за своето благополучие, слава и позиции са готови на всякакви компромиси. Дори и на предателство, както вярващите живели през тоталитарния режим са били свидетели, а някои от тях и потърпевши.   „Скитащи звезди“ (Юда 13 ст.), чиято може би единствена цел е да се присламчат към някоя църква и да я унищожат отвътре. Служители на Езавел, които целят чрез учението и поведението си да отклонят вярващите от Христос, като ги подтикнат към грях. Хора, които носят друг дух, не библейския.   Можем ли да видим как и днес противника на нашите души умело внедрява в църковните общества личности, които нямат библейска основа, нито имат християнски характер. Чиито учения и практики се разминават с библейските истини. Хора, които чрез лицемерното си поведение, подмамват неутвърдените във вярата и ги завличат в гибелни ереси.   Търпението има някакви граници и норми. Църквата в Тиатир и Коринт не се бяха научили да се противопоставя на хора, които носят друг дух и друго учение. Може би затова Господ Исус Христос в това отношение ни дава за пример една друга църква - Ефеската. „Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи“ (Откр. 2:2). Отново откриваме, че Христос е Онзи, Който вижда делата на вярващите. Той хвали труда и търпението на ефесяните. Но също така и одобрява тяхната нетърпимост към злите човеци, към онези, които наричат себе си апостоли, а всъщност не са. Тук можем да видим, че нетърпимостта към подобни хора е похвалена от Христос. Това ясно показва, че вярващите в Ефес са имали дух на мъдрост и откровение (Еф. 1:17-23), за да могат да осъзнаят начина, по който Господ гледа на подобни хора. И не само това, ефесяните  са ги разобличили и са се отдалечили от тях. Тази нетърпимост към лъжата и неправдата, не е ли част от характера на Христос. Самият Той не можеше да търпи онези, които представяха себе си за духовния елит в Израил, но чрез делата си показваха единствено и само своето лицемерие. Той изобличаваше такива лъжехристияни, с което ясно показваше, че не е съгласен с начина им на живот.   Изглежда днес не е много актуално да се изобличават подобни хора. По-скоро вярващите решават да заемат пасивна позиция с цел „да се опази мирът“ във взаимоотношенията, като се пренебрегва цената. Обаче това, че другият е тръгнал към погибел и води след себе си и други, сякаш не е от значение. Нима това не е небиблейска апатия? Може би в твърде деликатна област  навлязоха размишленията ми, но това не е ли един вид заблуда?    Максимата, че „всеки сам ще отговаря за себе си“, според мен не трябва да се изповядва. Но това въобще не включва да бъдем безразлични към онзи, който се е отклонил от пътя на истината и имаме възможност да го обърнем. Отново 19 и 20 стих ни поучават, но този път от посланието на Яков 5 глава, където пише: „Братя мои, ако някой от вас бъде отклонен от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове“ Да се помогне на отклонилия се от пътя на истината и той да се върне в него, това вече се нарича християнска любов. Търпението, пасивността и привидното приятелство, в което няма никакво желание за обръщане чрез изобличение и наставление, това не любов.   От друга страна, чрез несъгласието и нежеланието да показваме нездравословно „единство“, като нарушаваме собствените си християнски принципи, ние всъщност показваме отношението на Христос към такива случаи. От една страна, Той изобличава и дава време за покаяние. „Но ние не сме Христос“, ще каже някой. Да, но нали все пак се стремим да приличаме на Него?   Ако Той ясно изяви Своето отношение към този вид злокачествено търпение, то можем ли ние да бъдем несъгласни с Него? Или  понякога ставаме твърде толерантни, докато Той не е, понеже Неговият характер е справедлив и Той не може да си затвори очите за лъжата и фалша. Можем ли да търпим, това, което Господ не би търпял?   Разбираме ли как понякога поради добрите си намерения сме способни да направим компромис с истината? И идва моментът, в който трябва да се запитаме: Приятелството по-ценно ли е от истината? И бихме ли търпели хора, с които може и да сме израснали заедно във вярата, но са се отклонили от истината и разпространяват своите лъжливи учения? „Да не бъде. Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него“? (Рим. 6:2).   Как ще търпим и ще бъдем в единство с хора, които чрез лъжливите си учения вкарват другите в грях? Това не е ли съучастие в техните дела, макар и не активно? Но самият факт, че си затваряме очите за тях, не показва ли, че сме съгласни, макар и не с всичко. Онзи, който не е съгласен, не би трябвало да си мълчи и да търпи. Той трябва да го каже, по един или друг начин. Трябва да предупреди другите за опасността, която ги грози, ако продължат да следват подобни лъжеучители. Трябва да се поучат от отношението на Господ Исус Христос към такива хора.   Търпението към неправдата е равносилно на пасивно участие в нея.