Тайната на благодарните хора

Благодарните хора са изпълнени с радост.  Ето един перфектен начин да задържим радостта от празниците за по-дълго в нас. В празнични дни ние се отпускаме, ставаме някак по-духовни, обладани сме от мъдрост и сме склонни да си даваме вътрешни обещания за повече святост и добрина занапред. В много от случаите това е така, защото сме се отърсили от тежестта на ангажиментите или сме ги заменили от чисто работни с домашни.   Разнообразието винаги променя ъгъла, през който приемаме нещата в живота си. Но ако тези празнични и домашни ангажименти се превърнат в рутинни дейности, също ще ни отегчат и изморят и ние отново ще искаме да се върнем към другите си занимания, с надежда да ни избавят от тежестта на скуката. Сякаш на човек никога не може да се угоди. Донякъде това е точно така, но ние наистина можем да направим много неща, за да не попадаме във водовъртежа на еднообразието и скуката. Как? С изработването на пълна радост в живота си, което не е сложно занимание, а по-скоро предизвикателно.   Това вече ни звучи много, много трудно. Как изобщо е възможно човек да изпитва непрекъсната радост и дали изобщо е възможно? Ако си позволим да направим един експеримент всеки със себе си, ще успеем да открием тайната, която може да ни усмихне.   Тя – тайната е в благодарността. Нека пробваме за седмица да бъдем благодарни за всички неща около себе си, но така истински да бъдем изпълнени с благодарност, че да не позволяваме нещо да я засенчи. Ако изгубим нещо свое или нещо не се получава както би ни задоволило, то нека се обърнем и изпитаме благодарност за нещо друго, което имаме. Ако се случи и то също изчезне, то нека отправим погледа си към по-близките около нас неща, които обичайно приемаме за даденост. Нека почувстваме личните си „богатства“ наистина наши.   Нужно е да видим изцяло благословенията, които имаме в телата си, в домовете си, в семейството и в децата си, в работата и сред приятелите си, навсякъде около себе си. Те са толкова многобройни, че ще е трудно да ги изброим на пръсти. Когато успеем да видим и осъзнаем стойността на цялото това богатство, което ни заобикаля и е дадено персонално за нас ние, ще успеем да прозрем същността на радостта си.   Тя може да е с нас ежедневно – това зависи изцяло от нас самите. Никой не би могъл да ни попречи, ако не се страхуваме от загуби, ако имаме очи да видим, ако не ламтим и не завиждаме, ако сме в благодарност и вътрешен мир. От нас зависи този избор и действие.   Сърдитите хора живеят много трудно и правят живота на хората около себе си ежедневно също по-труден, което в крайна сметка ги обрича на самота – духовна или физическа. Защото кой в крайна сметка би искал непрекъснато недоволни и неблагодарни хора около себе си? Кой би търпял това ограбване на радостта си доброволно и би стоял в пълно подчинение? Все някога и някъде ще опита да избяга от „сърдитостта“.   Когато човек е склонен да види даровете и благата, като притежава с очи на благодарност, той неминуемо се изпълва с огромна радост – такава, каквато никой не би могъл да му отнеме, ако не се поддаде на тъмните усещания. Може би е нужна доза смелост, за да се опълчи човек срещу невидимите си и често непознати за него самия вътрешни демони, но веднъж прозрели нуждата от животоспасяваща радост ще получим помощ да стигнем до нея. Малко смелост и много вяра ще ни свършат работа, за да изпълним живота си с радост и да изпитаме удовлетворение от нещата, които имаме и през които минаваме.   Да държим себе си в светлината на Духа, Който е тук да ни укрепва във всички моменти на колебания и страхове. Той живее в нас, но също се нуждае от благодарността и радостта ни, за да може да пребивава в нашето пространство, като на чисто и свято място, незамърсено от „човешки отпадъци“, вследствие на среща с тъмнината.   Докато е празник в сърцата ни, нека се отпуснем и потърсим тези неща, за които да благодарим. Нека ги запомним и утре, когато сме притиснати. Нека обърнем поглед към тях и позволим на благодарността в нас да запази в съвършена чистота радостта ни.   Радостта, че сме тук, че сме благословени да сме на пътя, който ни води към нашето предопределение и сме укрепени във всичко чрез Него. Исус дойде и се пожертва, за да изживеем живот пълноценен и изпълнен с радост. Той се роди, умря и възкръсна, за да възкреси нашите надежди и вяра, че можем и имаме силата да сме близо до Него. Бог е верен да ни укрепи!