Тома – ученикът, преодолял съмнението си

Апостол Тома е един от дванадесетте ученици на Исус Христос. Името му е станало нарицателно за човек, който проявява съмнение и следва принципа „Око да види, ръка да пипне!“.    Евангелист Йоан записва три случая с Тома в своето евангелие.                    В първия случай Тома изпъква със своята решителност пред останалите ученици. Те се опитват да разубедят Исус да не тръгва за Юдея, заради опасността, която грози както Него (ст.8), така и тях.   Тома изразява пълната си готовност да тръгне с Исус към Витания, където очаква да умре заедно с Него. В Йоан 11:16 четем: "Да идем и ние, за да умрем с Него". Това са думи на човек, който е напълно посветен и обича своя Господ. Ясни са неговата преданост и посветеност към Господа.    Вторият случай е по време на Тайната вечеря. Тома е объркан, тъй като Исус говори на учениците Си, че отива при Отец, за да им приготви място. Тома обаче сякаш изразява общото неразбиране: „Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?“ Йоан 14:5    Третият случай касае явяването на Исус при заключена врата, за което четем в Йоан глава 20.    Тома пропуска първото явяване на Исус пред учениците, описано в Йоан 20:19-23, когато възкръсналият Спасител им показва ръцете и ребрата Си, за да докаже, че е Той.     Десет от апостолите вярвали в мъртвия и възкръснал Христос. Единадесетият апостол – Тома, вярвал в мъртвия Христос.   Днес има много хора, които наричат себе си християни, но вярват единствено в погребания Исус. Никой не може да повярва, че Исус е жив, освен ако не Го срещне лично.    Истинският  въпрос не е дали ще имаме съмнения,а КАКВО ПРАВИМ С НАШИТЕ СЪМНЕНИЯ? Дори съмнението да е нормално,то не е безопасно.                           Победа над съмненията ни чрез  изповед и духовно търсене   Изповед – основа  на изповедта е ЧЕСТНОСТТА                                          В  Йоан 20:24-25 четем: А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.   Не можем да отречем честността на Тома. Със съмненията си трябва да бъдем честни — да ги признаваме и изповядваме.    Първата стъпка е да се справим с дадено съмнение е да го признаем.  Да си признаем, че се съмняваме, обаче, не е толкова лесно.    Какво+и са възможните причини? Някои християни крият съмненията си, поради погрешното схващане, че трябва да изразяват сигурност по отношение на вярата си.   Други отказват да признаят съмненията си, за да не загубят авторитета си. Те се страхуват от това, че други християни или дори техни невярващи приятели, могат да се разочароват от тях   Трети се чувстват виновни за съмненията си и се страхуват, че Бог ще ги отхвърли и ще ги порази на място, ако само се осмелят да изкажат гласно въпросите, които си задават.   Исус не отхвърли, не пренебрегна, нито осъди желанието на Тома. Напротив, Той го уважи! И вместо да го смачка за това, че изказа съмнението, което беше в сърцето му, Христос го почете като му се яви специално и го покани сам да се увери като постави ръцете си в раните от разпятието.                                                                Йоан 20:26-27 разказва: Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.   Съмненията на Тома не бяха посрещнати с осъждение, а с разбиране. Исус не го отхвърли, а му отправи покана сам да види доказателствата за възкресението и въз основа на тях да направи своето заключение.   Да не игнорираме съмненията си, а да ги донасяме пред Бог в молитва.    ДУХОВНО ТЪРСЕНЕ - Когато се съмняваме, ние сме предизвикани да търсим отговори.                                                                                              Всяко честно търсене ще ни доведе не до отговорите на всички въпроси, но до Онзи, Който притежава отговорите - до Самия Исус. СТАВАМЕ ЛИ “ВЯРВАЩИ”,КОГАТО БОГ Е ДАЛ ОТГОВОР НА СЪМНЕНИЕТО НИ? ДЕЙСТВАМЕ ЛИ СПОРЕД ИСТИНАТА, КОЯТО СМЕ ОТКРИЛИ В ПРОЦЕСА НА НАШЕТО ДУХОВНО ТЪРСЕНЕ?   В Йоан 20:28 четем позната изповед: "Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!"   Твърдоглавият отказ да действаме според истината, е формата на съмнение, която Исус осъжда. Скептикът търси причини, за да постави “всичко” под съмнение. Атеистът търси причини “да не вярва в нищо".   При Тома, обаче, съмнението е “честно”, той не искаше да претендира, че “вярва”, когато всъщност искрено се съмняваше.     КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НАШИТЕ СЪМНЕНИЯ? Като не се страхуваме или срамуваме от искрените въпроси, които имаме, а ги поставим пред Бога   Възкръсналият Исус се появи отново и първият, към когото се обърна, беше Тома. Сякаш в стаята бяха само двамата. Исус не го обвиняваше, не му се скара, не изнесе лекция на Тома, не го порица за проявеното съмнение. Исус го насърчи и му отговори на въпросите. Знаейки думите и терзанията му, се обърна лично към него.   Тома отговари с думите: "Господ мой и Бог мой!" Йоан 20:28   Изключителното е не това, което Тома прави, а това, което Исус направи. Исус отдели специално време на Тома. Исус не забрани на Тома да задава въпроси.   Тома отказа да приеме вестта за възкресението без да е видял, без да е пипнал. Съмненията на Тома са наши съмнения.