Томина неделя

Коя постъпка е достатъчна, за да ви излезе име? На днешния ден „честваме“ една такава постъпка, заради която един добър и вярващ човек бива наречен „Неверни“. Истинското му име е Тома, и той вече си има друго прозвище според евангелията - Близнак. Какво точно значи Близнак е повод за дебати и най-вече спекулации, защото нямаме един отговор. Дали е буквално близнак на някой друг - за някои богослови брат-близнак на Матей, понеже в евангелията все са групирани заедно (в Деяния 1:13 обаче не са)? Или пък Близнак трябва да ни покаже двойнствената му природа на човек, който лесно си променя мнението и се колебае (за такива хора ни говори апостол Яков, Господният брат, в Яков 1:8 и 4:8)? Не е ясно - знаем само, че Тома и Дидим имат едно и също значение - Близнак, съответно на еврейски и на гръцки.    Факт е, че знаем малко за Тома като личност, както и за повечето от 12-те апостоли. Освен тази постъпка, с която е известен, Тома има повече присъствие в един друг епизод - Йоан 11 глава, когато Лазар е умрял. Отношението на фарисеите към Исус вече беше достигнало най-нажежената си точка - те искаха да убият Божия Син, затова и Исус прекара известно време извън Юдея. На всичките Му ученици им беше ясно, че, ако Исус реши да се върне в Юдея по какъвто и да е повод, Той ще бъде убит - и най-вероятно най-близките Му ученици също щяха да пострадат. На всички - включително и на Тома. Затова, когато Исус казва, че Лазар е мъртъв и че иска да отидат при него, само Тома казва: „Да отидем и ние, за да умрем с Него“. В тези думи някои богослови виждат един саркастичен и черноглед коментар на човек, примирил се със своята съдба.   Но дори и да е така, Тома единствен прави нещо, което дори Петър не прави - Тома е готов да отиде и умре с Исус в този момент. Петър по време на Тайната вечеря ще казва как е готов да даде живота си за Исус, но после 3 пъти ще се отрече от Него. Тома е този, който пръв казва „да отидем и ние, за да умрем с Него“, не Петър, който е бил де факто лидерът на учениците. Това ми показва много повече вяра у Тома, отколкото сме склонни да приемем заради второто му прозвище „Неверни“. Затова нека поговорим за случая, откъдето тръгна тази негова слава: след възкресението Си Исус се явява на 12-те, докато са събрани, само че Юда Искариотски се е самоубил, а Тома го няма - така че само десетима в момента. И когато десетимата развълнувано споделят на Тома, той не иска да повярва! Защо? Нали това беше човек, готов да умре с и за Исус? Вижте, Тома иска не просто да чуе разказ за възкръсналия Исус, а да Го види. Знаем от автора на Евреи, че вярата е твърда убеденост в неща, които не се виждат - значи това значи, че Тома не вярва на тези разкази, нали?   Да. И не съвсем. Бог не иска от нас да имаме сляпа вяра, дори когато става дума за Него. Като доказателства за това вижте как беряните „са по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията дали това е вярно“ (Деяния 17:11, курсив мой). Или пък вижте терзанията на Асаф във Псалом 73, вероятно най-близкото нещо до самоанализ на Асаф, който можем да намерим в Библията, и как изминава пътя от вярата в едно клише в първи стих до пълноценното разбиране за Бога.   Да, Тома щеше да е по-блажен, ако беше повярвал на думите на другите ученици. Нямаше и да се наложи да остава известен като „Неверни“, ако първоначално си беше в събранието с другите апостоли.   Но Тома ИСКАШЕ да повярва. Неговото „условие“ да докосне раните на Исус ми прилича повече на зова на бащата на обладаното момче след Преображението - „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“ (Марк 9:24). Макар Исус, когато се явява отново на 11-те (този път Тома е там), да му казва: „Тури пръстта си в раните Ми и не бъди невярващ, а вярващ“, Тома не го прави (авторът на евангелието едва ли ще пропусне да го отбележи). Не, това, което Тома прави, е просто да възкликне: „Господ мой и Бог мой!“ Такава изповед на вяра Петър още не е правил (той ще направи нещо подобно в следващата 21-а глава), Петър само бе казал на Исус: Ти си Христос, син на живия Бог. Абсолютно вярно твърдение, но е проста констатация - такива имаха и демоните, които Исус гонеше. В това твърдение я няма личната изповед и увереност. Интересното е, че има и други случая в Библията, в които човек казва за Израилевия Бог, че е „мой Бог“ - това са Рут, когато не оставя Ноемин да си замине от нея (Рут 1:16); Яков след съня си с ангелската стълба при Ветил (Бит. 28:21); Мириам в песента след преминаването на Червено море по сухо (Изх. 15:2) и Давид в псалмите. Но Тома е единственият случай в Новия завет.   Тома не бе по-блажен от нас, които сме повярвали във вестта за Исус Христос, понеже видя възкръсналия си Господ. И ние ще Го видим един ден. Затова Исус казва: „блажени, които, без да видят, са повярвали“. Това блаженство е за нас. Но дали като Тома сме готови да търсим Бога? Дали сме готови да умрем за Него? Вярваме ли в Исус така силно, както ако бихме Го видели тук и сега?