Tрепетно очакване
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 2 Петър 1:3
А според обещанието Му очакваме ново небе и нов…
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 2 Петър 1:3
А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. 2 Петър 3:13
Колко е вдъхновяваща перспективата на апостол Петър, в която всичко необходимо за смислен и честит живот вече ни е подарено. Животът ни често минава в чакане - в чакане на ваканция, пътуване, повишение, изплащане на заем, придобиване на имот, завършек на проект, любов, деца. Помня даже как едно време хора в зряла възраст чакаха да се пенсионират.
Чакаме също "нещата да се оправят", "да дойдат изборите", правилните хора да спечелят изборите. Чакаме да се случат правилните неща, да се случат научни открития, да излязат носи версии и функционалности, да се появат решения на големи проблеми.
Апостол Петър ни казва - всъщност животът не се състои в нещата, които чакаме. Животът, който вече ни е подарен, може да превърне нещата, които чакаме, в благословение за нас. Или непознаването на този живот да превърне цялото ни съществуване в чакане.
И така, Петър продължава: затова положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, после благоразумие, после себеобуздание, твърдост, братолюбие...(5-7). С други думи, нека енергията ни отива да прибавим нещата, които произтичат по силата на подарения ни вече живот, а не в чакане на добрия живот. И така, няма да сме бездейни, нито безплодни. Иначе казано, ще живеем, а няма да чакаме.
И все пак апостол Петър живееше с очакване. Няма как човек да живее само в настоящето, така е програмирано съществото ни. Огромна част от смислените ни дейности съдържат очакване - орем и сеем, защото очакваме да пожънем, всеки сезон изисква определена дейност, с оглед на следващия. Отложената наслада днес, често носи огромна полза в утрешния ден. И тук идва очакването на апостол Петър. Днес живеем във време, в което можем да очакваме много добри неща - по отношение на образование, кариера, житейски радости. Но Петър не ги споменава. Дали защото счита, че няма значение?
Мисля, че не. Но защото пише едно послания, за което казва, че "ще се постарая и след смъртта ми" да говори и напомня (1:15). Да, ние живеем на този етап в сравнително благополучно време. Но не минава и ден, в който да не прочета за ужасяващи страдания на християни по света. Арестувани млади вярващи в Иран. Линчувани християни по фалшиво обвинение в Пакистан. Въдворени в лагер и изчезнали притежатели на Библии в Северна Корея. Арестуван младоженец на сватбената му церемония в Китай. Пребити вярващи в Северна Индия. Нападение пред църква в Бирма. Отвлечени деца от християнско училище в Нигерия.
Църквата по света е много повече страдаща, отколкото ползваща се от възможностите на свободния живот дори в днешната епоха. Не само реалността не се изчерпва с нашето ежедневие, но чисто обективно страдащата и устояваща Църква е по-живата и активна част от християнския свят днес.
А какво да кажем за времето на написването на това послание, когато всяка християнска общност, където и да се намира, системно или периодично е подложена на гонение? И перспективата е това да продължи още стотици години? Как би звучал апостол Петър, ако говореше за добрините, които очакваме в нашия живот? За постижения, благополучия, добруване? Най-малкото безполезно. Неговите читатели от началото на епохата след Христа нямаха възможност да очакват такива неща. Неговите читатели днес в Иран, селските райони на северна Индия, Китай, Северна Корея, Субсахарска Африка или контролираните от нарко банди райони в Салвадор, Хондурас и Мексико няма как да се вдъхновят от такива думи.
А страдащите хора около нас? Хората, които не очакват семейство, а скоро са го изгубили? Хората, които губят здраве, близки, благополучие?
А ние, които живеем, инвестирайки в добри перспективи, можем ли да разберем очакването на апостол Петър?
Надявам се. Трябва да можем. Трябва всъщност да очакваме отвъд и преди всичко останало именно това.
"Очакваме и ожидаме дохождането на Господния ден" 2 Петър 3:12
"Според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя" 2 Петър 3:13
"Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни..." 2 Петър 3:14
Само така, всички останали добри неща, остават наистина добри.