Трудните дни

Трудно е, когато имаме тежки дни. Понякога си мислим, че с нещо сме ги провокирали или просто неволно и безразсъдно сме разкрили фронта си пред дявола. Има и друга перспектива в трудните периоди и нейната странност ще ни учудва, когато не познаваме дълбочината, която ни се дава в Божието слово. Добре е в подобни моменти да разгледаме ситуацията си от още един ъгъл … Възможно ли е, това да е нашата “изпитна сесия за конкретния семестър”? Как можем да приемаме със сила тези си периоди, неглижирайки странността им и заставайки уверено срещу трудността ?   Странността им идва от това, че са напълно “неочаквани” и сякаш всичко мигом се преподрежда неблагоприятно за нас със скоростта на светлината. Възможно е да сме уморени, да сме провокирали ситуацията или неосъзнато да сме попаднали в дупката. Но, също така е много реално ние да сме били подготвяни за този период и да е дошло времето да минем през нужното за нас изпитание.   Слабостта, която имаме в човешките си души е страха или уплахата, които водят до притеснение, което пък рязко намалява нашата вътрешна сила. Когато сме уплашени ние сами се поддаваме на пагубното вътрешно унищожаване от дявола. Той всъщност това и цели – да заграби душите ни по един или друг начин.   Кое е трудното в странните ни дни – провокацията от изпитанието, нарушаването на комфорта ни или притеснението от това, как ще се справим пред трудността ?   Всъщност ние можем да обследваме една ситуация на трудност, в която сме поставени, за да получим своето вътрешно уверение. Когато се усетим уплашени или притеснени, можем да направим своя избор – дали да се отдръпнем и избягаме в черупката си на фалшив комфорт или да се впуснем напред към всичко, което Бог има приготвено за нас. Много пъти съм чувала историята за орела, който винаги използва бурята за да се вдигне на по-високо ниво в небето. Той постига това, като сам се съсредоточи и стегне, разпери криле и застане точно срещу бурята, посрещайки я фронтално, напълно подготвен.   Вероятно си мислим, че той така си е устроен, а ние изпитваме сковаващите много-пластови чувства на страх, от които замръзваме и дори помрачават разума ни. Точно, там можем да видим намесата на врага ни. Дяволът всячески се стреми и опитва да ни предаде духа на страх, за да ни “даде услужливо шанса” да избягаме от благословенията и силата на Господ, които Сам Той е приготвил за наше последващо издигане напред и нагоре.   „Защото Бог ни е дал дух не на плахост, а на сила, любов и себевладеене.“  (2 Тимотей‬ ‭1‬:‭7)‬ ‭   Осъзнавайки същността на трудните си дни ние няма да ги намираме за неочаквани, плашещи или странни, а ще се подготвяме да разперим крилете си за посрещането на мощната вълна, която ще ни вдига нагоре. Всяко бягство има две посоки – “към” и “от”. Обратната посока на това да избягаме е да се впуснем уверено напред. В настройката за нашата увереност най-вярно и стабилно участва Божият Дух. Когато Го познаваме и пуснем в душите си, Той започва да стапя тези страхове. Неговото действие е гарантирано и резултатът е сигурен, когато сме готови да Му доверим страха си от трудността.   Нищо не е странно или неочаквано, когато вярваш и имаш доверие в Бога. Всяка секунда от живота ни е преизпълнена с възможности. Само силната, просветена вяра влива в кръвта ни частица от Божествената сила, която ни е нужна за да преминем цели и още по-изградени през всеки труден период. Благоволението идва в цялата си пълнота и щедрост тогава, когато сме готови да погледнем странните трудни ситуации без страх в очите и с широко разперени криле!   Бог е верен да утвърди силата Си в нас!