Трябва да излезем извън гетото

Интервю на Свилен АТАНАСОВ

П-р Неделчев, Вие се занимавате преимуществено с просветна дейност. Как се развива библейското образование у нас?
В момента ВЕБИ е единственото учебно заведение, което е официално признато в страната и обучава кадри за повече от 95% от църквите в България. Има и няколко други програми, като „Вижън“ в Ловеч, които обаче са на малко по-практично ниво. Но като цяло библейското образование бележи ръст, като издига своя авторитет чрез подготвяне на местни кадри. Вече има около 15 души с докторска степен или в процедура на защита на такава. Разчита се много по-малко на чужди преподаватели. Разбира се, ние имаме партньорство с доста престижни учебни заведения в чужбинаи в Европа, и в Северна Америка. В момента сме в партньорство общо с около 100 колежи и семинарии в различни части на света.

А има ли интерес към библейското образование?
Натискате много чувствителен бутон. Истината е, че интересът в младото поколение намалява. Младите хора търсят нещо практично, нещо, от което могат да имат полза. Истината е, че много малко от завършилите богословско образование на академично ниво и получили степен, могат след това да имат гарантирана работа или възможност за реализация. За това и напливът не е толкова голям, но мисля, че това е нормално за обстановката, в която живеем и нивото, на което е евангелизмът в България.

Как се реализират тогава тези млади хора? Могат ли да намерят мястото си на Божията нива?
Чудесен въпрос. Ние отчитаме, говоря за Обединения Богословски факултет, че около 90% от нашите дипломирали се студенти работят в някои от християнските организации или са пастири в някои от църквите и деноминациите, които са ги изпратили. Така че до този момент реализацията е доста висока сравнена с дипломиращите се студенти в светските учебни заведения, където виждаме завършва се едно, а въобще не се практикува същото. Но ние работим върху даване на още една специалност. Тези, които следват ВЕБИ учат много интензивно английски и компютри. Те завършват всъщност с доста високо ниво на английски и с добро ниво владеене на компютри. Така че, ако се вземат предвид само тези две неща, те могат да си намерят работа с тази квалификация на много места. Нашето желание обаче е малко по- различно. До тук подготвяхме кадри само за църквите и т.нар. християнски църковни организации. Ние искаме хората да бъдат добре богословски обучени и съответно да работят в светската сфера. Може би ще прозвучи странно, но имам една мисъл, която ме занимава през последните години и тя е по повод на една малка брошура, която се нарича „Извън гетото“. Ние искаме нашите хора да не се връщат единствено в църквите, в които са били и да продължат да живеят в изолираността си. Искаме те да се върнат обратно и да станат добри професионалисти в обществото. Само така могат да са извън гетото и да допринесат за издигането на цялото общество. Защо да нямаме чудесни юристи, икономисти, журналисти, защо да нямаме лекари или пък учители, които да са богословски добре подготвени и със своето познание да допринесат и на колеги, и на съседи, и на общество, и на църквите, без да очакват за това заплащане?

На какво наблягате основно в преподавателската си практика?
Ние искаме нашите студенти, усвоявайки на най-високо ниво библейски знания, да развиват умения, с които могат да са полезни в служението. Дали за пастираумения да проповядва, дали за социалня работникчувство на състрадание, но най-вечеизграждане на Христоподобен характер, което е всъщност онзи аромат, онази сол и светлина, от която обществото и църквите имат нужда. Това са трите области на които наблягаме.

А какво смятате, че трябва да притежава един успешен проповедник?
Вярата е нещото, без което не можем. Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото идващия при Него трябва да вярва, че има Бог и, че Той възнаграждава ония, които го търсят. Но ние живеем във век, в който не можем да си позволим вече да не бъдем подготвени. Така че високото образованиеинтелигентност, интереси в доста области в живота е абсолютно задължително, а не препоръчително, за един християнски работник. Аз съм на 57 години и съм от поколението на Флийнстоун, от каменната ера ще каже някой. Въпреки всичко уча компютри, продължавам да уча, защото считам, че това е нещото, което всеки християнин трябва да правида бъде любознателен, да върви напред и да се учи докато е жив. Това е моят съвет към студентитене преставайте никога! Това е моят съвет и към пастиритеникога не спирайте да учите!

Вие сте участвали в превода на т.нар. „забранена християнска литература“ по времето на тоталитаризма. Как сте си представяли тогава бъдещето на протестантската ни църква?
Честен отговор. Нямахме чак толкова голяма вяра, че комунизмът ще си отиде. По-скоро сме мислили, че трябва да се организираме така, че да успеем да се развиваме в диктатурата, в която живеехме. Превеждах, защото нямаше литература. Нямаше нито Библии, нито Нови Завети, нито песнарки. Заедно с мои приятели преведохме доста материали, които намерихме на руски език. Пишехме ги на пишещи машини с индиго и т.н. И достигаха до хората. Но ако тогава имахме някъде около 50-60 заглавия, сега имаме вече стотици нови заглавия на книги.

Какво е мнението Ви за състоянието на евангелизма днес у нас?
Евангелизмът е в дълг към обществото. Потенциал, който не е използван. Между 90-а и 93-а година имаше голям бум. След това растежът се забави, много хора напуснаха страната, много хора напуснаха църквите. Аз мисля, че имаше три причини, с които ние не постигнахме своя капацитет. Номер едноразчиташе се на стихийност, на случайност, на мероприятиябез да се създаде строен процес как да се продължи и да се осигури една добра атмосфера в църквите. Номер двевсеки млад вярващ има нужда от специално обгрижване, за да може да порасне. Ние не успяхме да осигурим това нещо. И номер триатаката на случайно идващи, които създадоха нездрава атмосфера и в църквите, и в обществото, действащи за разделение. Истински успех не се постига лесно.

Какво трябва да се случи за да излезе нашият евангелизъм от какавидния си стадий?
Не бих казал, че има евтина и лесна рецепта. За да излезе, първо, е необходимо изключително смирение от сегашните ръководители, хората, от чиито решения зависят обществата и църквите. На второ място, необходими са усилията на всички за стопяване на ледовете и за преодоляване на бариерите. Има все още предубеждения или изграждани стени, които пречат, има недоверие. На трето мястотова желание да се постигне бърз успех за сметка на други. Това е нещо, което вече трябва да се преодолее. И не на последно място, този опит да се „крадат“ хора. Често пъти хората действат с инструмента на есенен ловджия, който, като стреля по накацали на тополата гарги, те се преместват на съседната топола. Но те са същите гарги. Не искам да обиждам никой вярващ, че е гарга, но факт е, че новите църкви се създават с хора от старите църкви. А света около нас чака някой да отиде и да им занесе благовестието. И ние трябва да отидем. Исус изпрати своите ученици да отидат и да разпространяват благовестието. Апостол Павел правеше това, отиваше на нови места.

Отговорността на лидерите в това отношение е много голяма. Те са хората, които трябва да разпалват огъня на Святия Дух и да разгарят тази жарава, за да могат да бъдат по-ефективни хората в техните църкви.
Абсолютно сте прав. Онова, което всъщност загатнах е, че именно за това така е фокусирано обучението на студентитеда разберат, че тяхното място е навън. За да излезе евангелизмът от какавидното си състояние, хората трябва да излязът извън. Всеки един трябва да бъде насърчен да го прави. Форма може да бъде измислена или да се усъвършенства сегашната. Няма по-добра форма обаче от личното свидетелство и личната работа на всеки един от нас, вярващите.

Да отидем, казвате, но как да преодолеем разделението? Какво ни разделя днес?
Себичността, политиканствуването, недоверието и поставянето на егото ни над всичко друго. Онова което богословски ни разделя е твърде малко. С православни вярващи сме дискутирали, че богословски, 90% от онова, което вярваме, е едно и също. Само ако 10% са нещата, които ни разделят с Православната църква, сред евангелските вярващи различията едва ли са повече от 2%. Но по някакъв начин неприятелят е фокусирал усилията си точно върху тези 2%. И ние забравяме, че 98% сме едно, използвайки и времето, и силите, и възможностите си, за да посочим колко сме различни в нишата от тези 2%. Мисля, че в момента в България има възможност евангелските вярващи да бъдат по-сплотени, по-единни, да изграждат повече мостове и форми на доверие помежду си. Това е, което очакват хората. Политиците ли да им го покажат? Нека да кажа, че ние може би ще трябва да се поучим от някои много негативни части на обществотоот терористите. За постигане на своите „успехи“ те се обединяват и загърбват своите различия. В единството е нашата сила.

Пастир Николай Неделчев е президент на Европейския евангелски алианс. Той е също изпълнителен директор на Обединения богословски факултет към Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ) в София, където преподава „Църковно управление“. За себе си казва, че върши онова, което обича и му доставя удоволствие