Трябва да помогна!

Около нас има толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Като християни, ние искаме да направим всичко възможно, за да им помогнем. Това е чудесна ценност!   Но има случаи, в които идва момент и осъзнаваме, че въпреки усилията ни, състоянието на човека не се е променило. Тогава се обезсърчаваме, дори се чувстваме виновни и поемаме отговорността за липсата на резултати. Дори някой от нас се осъждат, че нямат достатъчно вяра.    Затова, още в началото трябва да сме наясно с една основна истина : НЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ИСКА ДА МУ БЪДЕ ПОМОГНАТО!   Някои хора казват, че се нуждаят от помощ, но всъщност това, което им се иска е, да бъдат избавени от състоянието, в което се намират. Но реалността е, че част от процеса е тяхна отговорност – има неща, които те трябва да направят.    Има случаи, когато помагаме на човек в нужда и той се възстановява. Но в момента, в който го оставим да продължи сам, той се връща към старото си състояние.   Исус не настояваше на хората да им помага. въпреки че искаше да помогне на всички. Когато го помолиха за помощ, Той ги питаше: “Какво искаш да ти направя?”.    Промяната не е нещо лесно и тя не става без болка и дискомфорт. Затова човек трябва да бъде наистина решен. Помощта отвън е само подкрепа.    Когато Бог дава благодат да помагаме, процесът се движи леко, като добре смазан механизъм. Ако се опитваме ние да го задвижим, ще се изморим и няма да видим резултат. И ако сме се опитвали да помогнем, но виждаме, че няма резултат, трябва да си дадем сметка, че проблемът не е в нас.    Ако винаги се опитваме да спасим някой, който многократно попадa в затруднение, ние насърчаваме дисфункционалното му поведение. В такива случаи трябва да го оставим да понесе последствията от собственото си поведение.    Трябва да внимаваме да не се вживяваме в ролята на “спасител”, защото всъщност може да снабдяваме своя лична нужда – да се чувстваме ценни, удовлетворени, нужни или да контролираме живота на някой.    Много лесно е да влезем в ролята на “спасител”. Така ставаме съзависими – това означава нашата радост да е зависима от емоционалното състоянието на човека, на когото искаме да помогнем. Неговото нещастие започва да ни влияе.   Какво да направим за човек, на когото не сме успели да помогнем?    Можем да продължаваме да го обичаме, да се надяваме и да се молим за него.