Църква и политика днес в България

Весела Илиева е бакалавър (B.A.) по евангелско богословие и магистър (M.A.) по политология, масови комуникации & PR и педагогика. Докторант и научен работник в Института за изследване на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, медиен и политически PR-консултант, журналист в различни медии. Гл. редактор на Point-Of-View, ръководи проекта PRO Civil Society.

e.info: Очерта се интересна политическа седмица в България? Бихте ли коментирали причините за създадената обстановка в политическата сфера?
Тя е продължение на започналите вече събития през изминалата и ще е една от най-интересните на годината. Това, което ще се случи през идните дни, ще очертае в известен смисъл трасето, по което ще преминат президентските избори, а и изхода им, твърде вероятно. Казусите Първанов, Сакскобургготски, Филчев, въпросите за отваряне досиетата и архивите на ДС, борбата с корупцията, мафията и задкулисния КДС генералитет ще са водещи теми. И ще се стигне до отговори под натиска на ЕС. Не е възможно повече връщане назад. Политическите процеси, които ще предизвикат реформи в страната – през фокуса на присъединяването в ЕС на 1 януари 2007 – са необратими. След 17 години се стигна до „point of no return“. Създадената обстановка рефлектира това състояние – от една страна има нужда от прозрачност в политическата система, от правов ред, който да е валиден за всички, и от яснота относно миналото на тоталитаризма. От друга страна – ретроградните сили на закулисния генералитет на КДС се борят за сфери на влияние и запазване статуса, който са имали до сега. Други са готови да се разделят с т.нар. необходими марионетки. Т.е., ако досега Филчев е бил, по израза на Ленин, “необходимият луд за поддържане на статуквото”, то той е вече излишен. Сакскобургготски е също излишен, защото изпълни целта си. Първанов се дистанцира твърде много за представите на генералитета – имаме позициите му относно НАТО, а и президентът Буш не крие симпатиите си към него. Имаме откритото желание на президента за влизането ни в ЕС и присъединяване към европейската левица – Първанов разчиташе, че там ще е по-сигурен.Той побърза да предотврати събитията, като сам признае, че e “Гоце”, но се опита да тушира ефекта от това саморазкритие доста несръчно. Така той е неудобен за политическите си родители и за избирателите си от твърдия електорат. За БСП може да се окаже излишен като кандидат. Интересно е, че има две централни лица, които за момента остават извън събитията – Доган с агентурното си минало и обръчите от фирми. И Бойко Борисов, който е непредвидим и сравнително автономен.

Интересно е и какво ще предприеме главният прокурор Борис Велчев. И разбира се, каква роля ще избере Румен Петков. Ще видим и дали десницата ще е в състояние да се консолидира около една удачна и консенсусна фигура за кандидат-президент. Дали ще е в състояние да проумее плюсовете за себе си от създадената политическа ситуация и да подходи стратегически, за да извлече максимално дивиденти за предстоящите избори. Тя има пълната подкрепа на ЕНП, което е голямо преимущество. Но резултатите зависят от лидерите й, ако те не преодолеят междуличностните си проблеми ще е трудно..

e.info: Какво е мнението ви за сваления имунитет на депутата Сидеров?
Не е ясно защо е свален имунитетът му, какво е престъплението от “общ характер”. Волен Сидеров беше нужна фигура за парламентарните избори през юни миналата година.Той и Атака изпълниха целта си всъщност.

Свалянето на имунитета му може да се разгледа през три призми. Първо – усилие да се погледне политически адекватно на проблемите, които той и Атака успяха да инструментализират в националистическа артикулация. Защото тези проблеми са действително налични в българското общество. Второ – усилие да се погледне сериозно на генезиса на Атака и при наличие на “престъпление от общ характер”, което ще трябва да се обясни какво е, да се подходи с демократични и юридически средства към оборване на явлението Атака. Трето – предизвикване изваждането му от политическия живот с легитимни средства, макaр и без легитимен актуален повод. При това положение ще означава, че има натиск на левите сили, предизвикали генезиса на Атака, защото Сидеров вече не им е нужен, дори е вреден – ще отвлече гласове, от които левицата има нужда.
Разбира се, точно сега се аргументира с гласове в парламента на ЕС срещу Атака. Интересно е, обаче, че това са гласове на твърдите марксисти – от блока на зелените, където всъщност европейските марксисти от 80-те насам са подслонени. Този факт налага да се замислим повече, кой иска всъщност точно сега, без ясен повод, разглеждане казуса Сидеров и с каква цел? Съществува опасност от хероизирането на Сидеров – ако прокуратурата не може да се обоснове конкретно за какво ще бъде разследван, както се очертава между другото, то рейтингът му ще се увеличи. И тук възниква допълнителен въпрос – а дали не се цели точно това и кой го цели?

e.info: Не трябва ли депутатският имунитет да бъде неприкосновен или това е по-различен случай?
Не. Депутатите са също граждани, равни и отговорни пред закона, както онези, които са им поверили интересите си чрез гласовете си. От депутатите се изисква работа и резултати в полза на гласувалите за тях – онези, които са им делегирали правомощия. По принцип малко са демократичните държави, в които депутатите имат изобщо имунитет по смисъла на този, който се гарантира в България. Това е една съществена част от проблема с корупцията в политическата власт. Депутатският имунитет трябва да отпадне.

e.info: Следва случаят Филчев. Какво е вашето мнение за неговата роля и изхода от създалата се ситуация около него?
Той се движи от месеци като амфибиум из българската действителност – беше пратен превантивно като посланик в Казахстан, за да избегне юридическите последици на злоупотребите с функциите му на главен прокурор. Същевременно бе обявен сензационно за национално издирван, следствие на многократните му откази да се яви като свидетел по дело, което – и тук е иронията – е завел всъщност сам заради „аферата Бръмбаргейт“ (намерените подслушвателни устройства в дома му).

Съдбата му се влоши от допълнителния факт, че наред с вулгарното и агресивно поведение към политици, юристи и журналисти, и злоупотребите със служебния си статус, той е напуснал и неправомерно посланическия си пост в Казахстан, за да се завърне тайно в България. Както между другото я и напусна. И при този казус е интересно наистина кой ще надделее – генералитетът на КДС или онези политически фигури вляво, които все пак се опитват да се приспособят към новите условия, определяни от ЕС, за да оцелеят в тях.
Казусите Филчев, Сидеров, Първанов и Сакскобургготски са предизвикателство най-вече пред Борис Велчев. Считам, че ще има премерване на силите вляво сега чрез тези четири казуса – между леви реформатори (или квази реформатори) и хардлайнерите на генералитета от КДС-структурите.

e.info: А новата афера около Симеон Сакскобургготски? Истински ли са обвиненията против него или са изфабрикувани?
Алберто Януци, съдия следователят, водил разпитите на Виктор Емануил в Потенца, е заявил вчера, че Симеон официално е разследван и има специално обвинение, което е свързано с него и което е много сериозно. Очакванията са срещу Сакскобургготски да бъде заведено дело, той вече е наел италиански адвокат. Борис Велчев съобщи вчера, че е във връзка с шефа на италианската антимафия, а докладът за аферата около Софийската педиатрична болница, който е бил готов от парламентарната комисия още миналата година и даден на бившия прокурор Филчев, но е останал в чекмеджето му, сега вече е отворен. А по настояване на опозиционната ни демократична десница докладът ще е на вниманието и на специална комисия в ЕС. Оказва се, че пристигналата документация “Савоя” до външно министерство от Италия не е предадена на главния прокурор от МВнР, а е попаднала в НДСВ. Кому служи това е въпросът и как е възможно, документ от 2000 страници, изискан от главния прокурор, да бъде предаден предварително на партия?

e.info: Г-н Сакскобургготски все говореше за „нов морал в политиката.” Има ли въобще морал в българския политически живот?
Симеон Сакскобургготски е популист, при това лесно предвидим. Ако демократичната ни десница не бе в криза, а гражданското общество в зародиш, той никога не би влязъл в българската политика. При това условие, разбира се, и други не биха влезли. Той бе такъв, когато дойде през ранната пролет на 2001 със заявката си за българската политика, той е такъв и сега, очертава се, че и така ще си отиде, защото не дава признаци за покаяние. Това, което го отличава като личност, не само него, разбира се, е прегоряла съвест.
Моралът е лична категория. Тя не може и не трябва да се политизира. Политическият живот ще бъде морален, колкото по-голямо е числото политици, които притежават личностна и гражданска етика, която да ръководи личния им морал. Но няма легитимна категория политически морал по принцип. Има личен морал. Но – има правен кодекс, пред който гражданите – политици или не – са равни и еднакво задължени, има политически нормативен контекст, който в демокрациите налага и изисква прозрачност на политическите процеси. И не на последно място – всяка партия има своя идейна платформа, с която определя и задължава работещите за нея – политиците, поели отговорността да представляват гражданите, които са й гласували доверието си. И разбира се – имаме гражданският и медиен контрол. Последните са две много важни функции в реалните демокрации.

e.info: Православната църква не е коментирала нито едно от горните събития. Какъв трябва да бъде църковният коментар на всички тези политически събития?
Църквата като институция е разделена от политическата власт и като такава тя не трябва да се намесва пряко с цел влияние. Тя може да критикува политически, социални и партийно-кадрови кризи от своята собствена перспектива, без да се политизира. Нейните членове, разбира се, имат пълните права като граждани да оказват пряко влияние –и гражданинът християнин не може да бъде обвинен, че не респектира границите, положени от секуларизма между политическата власт и Църквата като институция. Защото той е християнин по личен избор, но по конституционно право е гражданин и като такъв не само има право да се намесва в политическите процеси, но е и длъжен по смисъла на гражданския контрол в демокрациите да го прави, да ги коригира и трансформира.

e.info: А има ли църквата капацитет да промени политическия живот в България и как може да го направи?
Църквата пряко институционално не. Но колкото повече християни осъзнаят гражданските си задължения и не се изолират от политическите процеси, толкова по-добре. Изолационизмът е изключително вредно явление. В крайна сметка кому е нужен шиникът, който стои под леглото, а не запален вечер на прозореца или пред вратата? Така не само домът ни ще бъде осветен и разпознаваем, а и минаващите покрай осветеното място ще имат възможност, чрез отразената светлина да се ориентират по пътя си през нощта.

e.info: Възможен ли е в България президент протестант?
Да, защото вероизповеданието не е условие за длъжността на президента. То е въпрос на личен избор. Но в настоящия момент това няма да бъде възможно по конюнктурни причини. Все още за изборите у нас нечистоплътно се инструментализират теми. Комунистическата пропаганда през изминалите 45 години диктатура и първото десетилетие на прехода пося горчиви семена на индоктринация срещу протестантизма. И радикалните православни настроения ще се използват както от крайно леви, така и от крайно десни сили при един кандидат за президент протестант в настоящия момент. Това са опасенията. От политическите сили, които биха го излъчили, се изисква много добре изработена стратегия и чувствителност за обществените настроения, способност да се предвиждат и дори навигират, за да се избегнат колизии и негативни резултати.
Благоразумно е да се предложи на първо време за вице-президент кандидат протестант при кандидат за президент прогресивен православен християнин. Това ще направи обществения дискурс възможен, ще се преодолеят бариери в обществените нагласи. След 5 години, когато България е част от обединена Европа, която е преобладаващо протестантска, когато българското протестантство е влязло в историческите си традиции без комплекси и напусне изолационизма си, тогава ще има по-добри условия за един кандидат-президент протестант.