Църквата и парите

Въпросът за парите и тяхното място в църквата изисква молитвено преразглеждане в светлината на Светото писание. Целият въпрос трябва да бъде преоценен и коригиран, за да съответства на ученията на Христос.   Нашият Господ просто не е мислил за парите по начина, по който Неговите последователи го правят днес; и по-специално Той не им отдава мястото, което нашите религиозни водачи му дават. За тях е необходимо да го правят; за Христос не беше.   Христос нямаше къде да подслони главата Си, а ние сътворихме поезия от Неговата бедност, като внимавахме изключително много да не я споделяме. Обяснихме ясното Му изявление, че е невъзможно богат човек да влезе в небесното царство. Смесихме учението на Христос с ученията на Бенджамин Франклин и философите със знаци за долари, които Америка е произвела в такова изобилие, и ученията на Христос са загубили значението си за нас.   Църковните финанси са добра и необходима част от църковния живот, но съществува постоянна опасност те да станат твърде важни в мисленето на църковните служители и бавно да изместят по-важни неща.   В нашите местни събрания и други евангелски организации има знаци, които трябва да ни безпокоят много, признаци на дегенерация и разложение, които могат да доведат до духовна смърт само ако инфекцията не бъде открита и излекувана.   За да бъдем по-конкретни, някои от нашите религиозни лидери изглежда са развили меркантилни умове и са готови да съдят за всички неща според ефекта им върху църковните финанси.   Какво може или не може да направи една църква се решава от състоянието на хазната. Нейните духовни резултати се определят от финансовите приходи на църквата, без да има място за чудеса и без да признаваме онова духовно служение, което не е свързано с пари.   Такава лоша практика е резултат от погрешно отношение към целия финансов въпрос, тъй като той е свързан с религията.   Христос оприличи Своите последователи на деца и овце и посочи птиците и лилиите като ценни уроци за нас. Тези четири малки същества се различават значително едно от друго, но имат едно общо нещо: пълната им свобода от безпокойство. Нямат финансови проблеми.   Те живеят спонтанно, просто, без напрежение и Бог се грижи за тях. Това е, което нашият Господ иска да се научим да правим като отделни християни и същият дух трябва да характеризира всяка църква и всяка християнска институция от какъвто и вид да е тя.   Ние в църквите изглежда не можем да се издигнем над фискалната философия, която управлява света на бизнеса; така че ние въвеждаме в нашите църковни финанси психологията на великите светски институции, така познати на всички нас, и съдим за църквата по нейния финансов отчет, както съдим за банка или универсален магазин.   Един поглед в историята бързо ще убеди всеки заинтересован човек, че истинската църква почти винаги е страдала повече от просперитет, отколкото от бедност. Нейните периоди на най-голяма духовна сила обикновено съвпадат с нейните периоди на бедност и отхвърляне; с богатството дойдоха слабостта и отстъплението. Ако това не може да се обясни, очевидно не може и да се избяга.   Хората просто са верни на природата си; а в крайна сметка църквата се състои от хора.