Църквата – виновна за етническото разделение

Когато става въпрос за нашето расово разделение, пастирите и Църквата трябва да признаят своя провал, довел до позорната ситуация, която наблюдаваме днес. Във 2 Летописи 15:2 ни се казва, че едва когато вярващите се събраха в единство, Бог им даде почивка и премахна бедствието, което беше настанало на земята.   Политическото, социалното, расовото, класовото бедствие, пред което сме изправени и което до голяма степен е причинено от Църквата, може да бъде правилно разрешено само от християните. Ако Бог не може да промени нещата в Църквата, културата никога няма да успее да го стори.   Сатана е успял да раздели нелегитимно Църквата, така че силата на Бога да отсъства в нея. Сега е моментът да излезем напред с план, който да позволи на нацията да види нещо различно. Църквата трябва да бъде на предната линия в предлагане на надежда и изцеление на нашите общности за слава на Бога. Когато извършите  добро дело за някого, вие сте готови да се молите за него, защото повечето хора ще приемат молитвата, когато сте били добри с тях. След като сте се помолили за тях, вие търсите възможност и да споделите Евангелието.   Ако Христос не дойде скоро, по-добре да побързаме и да бъдем единни като църква.  Бог не чака промяната да дойде от културата. Той чака Църквата. Време е тези, които са допуснали нещата да се объркат, да поемат отговорност те да бъдат поправени. Християните трябва да бъдат строители на мостове и да насърчават взаимоотношения с хора отвъд расовите и културни бариери, без да правят компромис с най-важните принципи на тяхната вяра.   От Божия трон идва правдата и справедливостта. Праведността е стандартът за правилно и грешно, установен от Бога. Справедливостта касае справедливо прилагане на Божия морален закон, нужен в обществото. Така че едното е вертикално подчинение, а другото е хоризонтална връзка. И винаги, когато имате вертикала и хоризонтала заедно, можете да видите кръста на Христос в действие.   Християните трябва да се отнасят сериозно към конфликтите в обществото, в което живеят и да бъдат ангажирани в помиряването на онези неща, които са довели до разделение. Те не трябва само да обсъждат това разделение, но и да предприемат стъпки в посока на помирението, защото Бог е Бог на реда и единството в Неговото име. Ако не вървим в посоката, където ни води Бог, ние се движим сами.”   Източник: Christian Post