Целта на болката

Понякога може би сме объркани, когато се питаме каква роля играе Бог в болката, трудностите и страданието на фона на  греха или човешкото падение.   Виждаме в Писанието, че Бог създаде земята прекрасна и че всичко, което беше създал през шестте дни на сътворението, беше добро. Тогава грехът излезе на сцената и голяма част от доброто се разпадна. Злото, което Сатана причинява, е част от голямата картина на страданието и болката. Вярвам, че на Сатана му е дадена известна свобода на действие под властта на Бога. Бог не е автор на злото, което прави Сатана, но той е дал на лукавия известна свобода на действие, за да използва тази му враждебност към човека.   Злото на греха в света обаче не е само заради Сатана. Бог конкретно каза на Адам и впоследствие на цялото човечество: „...проклета да е земята заради теб; с болка ще ядеш от нея през всичките дни на живота си....С потта на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш на земята, защото от нея си взет, защото си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:17-19, ESV).   Поради коварството на Сатана и греха на човека, Бог в Своя суверенитет позволи среда, в която да има опасности и хаос. Той промисли план за изкупление на човека и на света. „Защото творението очаква с копнеж откриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на суетата, не доброволно, но поради онзи, който го подчини, с надеждата, че самото творение ще бъде освободено от робството си на тлението и ще получи свободата на славата на Божиите деца” (Римляни 8:19-21).   Когато чета този пасаж, виждам Божието господство и добрите вечни цели, които все още се осъществяват чрез един паднал свят. Вярвам, че случилото се в Битие 3 не е случайност или план Б. Виждам го като част от Божия суверенен план, за да изяви Неговата пълнота пред човечеството. Защо? Защото само един стих преди това Павел пише: „Защото смятам, че страданията на сегашното време не си струват да се сравняват със славата, която трябва да ни се открие” (Римляни 8:18).   Когато мислим за страданието в света, никога не трябва да изпускаме от поглед факта, че Бог не съществува заради нас. Ние сме създадени за Бога. Поради това Той е прославен, докато израстваме през скръбта и болката, за да Го разберем по-добре и да се научим да се покланяме на съвършената Му доброта.   Източник: World Challenge