Целунати от Христос

Последната седмица преди кръста започва с цветя. Пътят, осеян с палмовите клони  на древния Ерусалим и възгласите "ОСАННА в небесата"!   Не, това не е ден на цветята. Ден е, в който ги полагаме благодарно в нозете на Този, Който ги роди като съпровод на  песента на живота ни. Те са Неговата  целувка на земята и прахта, от която създаде и човека. И всяко място под слънцето ражда своите цветя и хора, следващи зова на Господа.   Чудно богати на багри и пищност са плодородните почви долу в полята. Брегове на езера и реки, морета и океани носят гордо венец от хиляди цветя. Високо в планините се раждат най-нежните благоуханни горски зелени деца. Дори в студената тундра не може никой да заглуши топлината на Божията щедра ръка. Нито вятърът  в степта може да изкорени посятото от Бога.   Морските дюни ли няма да дадат екзотичния си мирис, или зъберите на многохилядниците ще спрат напора на бликащия растителен живот!   Джунглата ли ще заглуши във влажните си обятия семената на ярките цветове? Или мусонни дъждове ще измият посятото в утробата земя?   Не! И бурите, и наводненията, и вулканите, и земетръсите ще оплодят и разпръснат тази цветна красота, ще я наторят и напоят. Ще подсилят корените и пак ще цъфнат. Дори там, където никой не ги очаква.И където никой не се грижи за градината на живота си.Където плевели и червеи изпояждат и заглушават всяка надежда и корен. Дори и там...   Няма възможност да не те достигне любовта на Христос. Има възможност ти да не я пожелаеш. Бог се е погрижил за всичко. Въведе Сина Си смирено на магаренце, за да отприщи живота и възкресението. Влезе в храма Си и го очисти от всичко плесенясало и търгашеско.Отвори уста пред множествата, за да изрече заръките Си към човечеството. Събра учениците Си, изми нозете им и яде Пасхата с тях. А после Отец Го  преведе през кръстната смърт, за да докаже, че и най-мъртвата земя ражда своята градина, щом Христос я целуне.   И най-сухата пустиня  веднъж поне се облича с килим от цветя. И най-острият зъбер се окичва с еделвайса. И най-блатистото мочурище ще роди бялата си  лилия. И най- заплетеният храсталак ще се замае от цъфналия трендафил. Дори нозете човешки не могат смачкат лъскавото жълтурче на поляната. Раните по лицето на земята, нанесени от човека, Бог ги превързва с балсам от растения и билки. И скрива грозното и изоставеното, разрушеното и осакатеното с  целувка от цветя и храсти. За да виждат очите ни Него и Неговата милост!   Бог се е погрижил за хората и цветята. Разтваря ги мощно пред очите ни, пуска аромата в сетивата, а багрите пълнят зениците. Радостта избухва в умовете и душите, а  после тъгуваме с увяхването им. За да знаем, че сме преходни. Но и много повече обичани от Създателя им.   Сеем в градините си, прекопаваме и чакаме, торим и напояваме. Но нищо не можем направим, ако Той не даде силата Си да възрасте семето. И в нозете, и в ръцете ни ги е сложил, че да се вглеждаме и  накрая проумеем великия план на Сътворението. И да бъдем като Него творци на градини от добри мисли, думи и дела. И да отглеждаме в себе си великата Му любов да твори, ражда и възкресява цветя и човешки живот. Като белег на вечното Си присъствие в живота ни ги е сложил. И в раждане, и в умиране да вдъхваме верността и мъдростта на Неговата любов.