Цената на ученичеството

Когато Библията говори за следване на Исус Христос, тя прогласява ученичество, което ще освободи човечеството от всички човешки учения, от всеки товар и потисничество, от всяка тревога и изтезание над съвестта. Ако следват Исус, хората избягват тежкото иго на собствените си закони и се подчиняват на лекото иго на Исус Христос. Но означава ли това да пренебрегнем сериозността на Неговите заповеди? Далеч от това! Единствено когато заповедите на Исус и призивът Му за цялостно ученичество бъдат оценени в тяхната пълнота, можем да постигнем пълна свобода и близко общуване с Него. Единствено този, който следва  заповедите на Исус всеотдайно и който поема Неговото иго върху себе си без съпротива, открива, че това иго е леко и под неговия нежен натиск получава силата да устоява в правия път.   Заповедите на Исус са тежки, непоносимо тежки за тези, които се опитват да ги отхвърлят. Но за тези, които доброволно се подчиняват, игото Му е благо и бремето Му е леко. „Заповедите Му не са тежки“ (1 Йоан 5:3). Заповедите на Исус не са един вид духовна шокова терапия. Исус не иска от нас нищо, без да ни е дал силата да го изпълним. Неговите заповеди никога нямат за цел да разбият живота ни, а да го подпомогнат, да го укрепят и да го изцелят. Но остава един тревожен въпрос. Какво може да означава призивът за ученичество днес за работника, бизнесмена, земеделеца и войника? Не води ли той до една недопустимо разделение между живота ни като работещи в света хора и живота ни като християни?   Ако християнството означава следване на Христос, не е ли то религия за едно незначително малцинство, за един духовен елит? Не означава ли то отхвърляне на огромната част от обществото и цялостно презрение към слабите и бедните? Със сигурност едно такова отношение е точно обратното на  Благата милост на Исус Христос, Който идва заради бирниците и грешниците, заради слабите и бедните, заради блуждаещите и безнадеждните.    Тези, които принадлежат на Исус, малцина ли са или мнозина? Той умира на кръста сам, изоставен от учениците си. С Него са приковани не двама отпоследователите Му, а двама убийци. Но всички те са стояли под кръста – врагове и приятели, съмняващи се и малодушни, хулители и предани последователи. Неговата молитва и Неговата прошка в този час са предназначени за всички тях и за всичките им грехове. Милостта и любовта на Бога действат дори сред Неговите врагове. Това е същият този Исус Христос, Който по Своята благодат ни призовава да Го следваме и Чиято благодат спасява разбойника, който Му се присмива в последните Му часове на кръста.   Ако отговорим на призива за ученичество, къде ще ни отведе той? Какви решения и раздели ще изисква от нас? За отговор на този въпрос ще трябва да се обърнем към Него, защото единствено Той го знае. Единствено Исус Христос, Който ни кани да Го последваме, знае края на пътуването. Но ние със сигурност знаем, че това ще бъде един път на неизмерима милост. Ученичество означава радост.   В съвременния свят изглежда толкова трудно човек да върви с абсолютна сигурност по тесния път на църковното решение и все пак да не напуска широките пространства на универсалната любов на Христос, на търпението, милостта и на „човеколюбието“ на Бога (Тит 3:4) към слабите и безбожните. Все пак, по един или друг начин, ние трябва да съвместим двете, в противен случай ще вървим по човешки пътища. Дано Бог ни дари с радост, докато искрено се опитваме да следваме пътя на ученичеството. Дано приемем силата да казваме „Не“ на греха и „Да“ на грешника. Дано устоим на атаките на своите врагове и все пак да държим протегнато към тях евангелското слово, което ухажва и печели човешките души.   „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце. И ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо и бремето ми е леко“ (Матей 11:28 и сл.).    Превод: Радостин Марчев