Уилям Тиндейл

Д-р теол. Доний К. Донев

„Противопоставям се на папата и всички негови закони: и ако Бог ми даде сили, ще направя така, че един ден всяко момче което оре по полетата на Англия ще знае повече Писанията отколкото самия папа.”– Уилям Тиндейл

Уилям Тиндейл е роден през 1494г. в Уелс, но израства в околностите на Оксфордския университет. Бакалавърското му образованието в Оксфорд (1512) включва класическа лингвистика и изкуства, със специален приоритет върху изучаване на Писанията. След успешно завършване и на магистърска степен в Оксфорд (1515), владеейки шест езика, Тиндейл продължава образованието си, в Кеймбридж, където научните трудове на Лутер и Еразъм са често разисквани. Приема свещенически сан в католическата църква – единственият начин по който може законно да проповядва в Англия по това време.

Междувременно, за около 130г., от времето превода на Уиклиф, не са правени опити за нов английски превод на Библията. Великата схизма разкъсва единността на църквата, дублирайки папския режим на Рим в Авиньон (1378-1417). Гутенберг изобретява печатната преса (1454) и отпечатва пълния текст на латинската Вулгата. Турция завладява Византия (1453) и много гръцки монаси мигрират в западна Европа, носейки със себе си ценни новозаветни ръкописи. Започва ерата на големите открития и най-вече новата земя: Америка (1492). Еразъм Ротердамски издава първият цялостен гръцки Нов завет (1516), а Мартин Лутер дава начало на Реформацията със своите 95 тезиса (1517).

Докато Реформацията в Европа е в своя разгар, в Англия е в сила закон от 1408г., който забранява текстът на Библията да бъде превеждан на английски език. Интересът на младия Тиндейл към тезите на Реформацията формира неговото разбиране на теологията и практика на Словото, което е в разрез с общоприетото статукво и той е често обвиняван в богословска ерес и противоцърковна дейност. Премества последователно в Лондон и Бристол, където проповядва и прави планове за превод на Библията на говорим английски език. Надеждата му, епископът на Лондон и близък приятел на Еразъм, Тунстал, да спонсорира новият превод се увенчава с неуспех. Бивайки постоянно атакуван от страна на църковните епископи, Тиндейл е наясно, че е невъзможно да осъществи превод на Библията в Англия, не само заради законовата забрана, но и поради това, че не може да намери партньор, който познава достатъчно добре еврейския език. Той пише: „…. не само, че не се намери място да преведа Новия завет в лондонския двореца на господаря ми, но нямаше такова място дори в цяла Англия”.

С помощта на Хъмфри Мамат, богат търговец на платове и поддръжник на лолардите, Тиндейл отпътува за Германия. Там, около 1525г. завършва своя първи превод на Новия завет и го отпечатва на следващата година в печатницата на Петер Шьофер, като първия печатен Нов завет на английски език. Три копия от това първо издание са запазени от наши дни, едно от което бе продадено за 1.5 млн. щ.д. през 1998г.

Тиндейл продължава да ревизира основно текста на превода според новите правила на английската граматика. На много места се налага да използва думи, които са нехарактерни за английския език за да предаде идеите на Библията като пасха, миротворец, жертвен агнец и дори прилагателното хубав (beautiful). Това му донася славата на „архитект на английския език.” Тиндейл е и първият новозаветен преводач, който използва курсив за да обозначи думите, които не са в оригинала – практика, която е запазена и до днес. Въпреки, че използва текста на Лутер, преводът му е направен на базата на третото издание на гръцкия Нов завет на Еразъм.

Тиндейл ревизира преводът си най-вече заради опитите на Джордж Джой да заимства от неговия превод в своя собствена ревизия, която замества множество от използваните думи, като възкресение (resurrection) представена от Тиндейл с тежката фраза „живот след този живот”. Пет последователни ревизии на Новия завет на говорим английски език са отпечатани, като последната от 1535г. става база за издаването на Библията на Матю.

Най-използвано обаче остава богато илюстрираното трето издание на Тиндейл от 1534г. То е внасяно контрабандно в бали памук и чували пълни с брашно от лолардите в Англия и разпространявано с голям успех, достигайки дори до Хенри VIII. В същото време, католическите епископи изгарят всички копия които могат да закупят. Иронично е, че Тиндейл използва придобитите от продажбата финанси за да отпечата нови копия на превода си.

Под постоянна заплаха за живота си на Стария континент, Тиндейл превежда и голяма част от Стария завет. Запознава се с равини, които го обучават в тайните на еврейския език. Това му помага в превода, който стига до 2 Летописи, въпреки че са запазени преводи и на Книгата на пророк Йон. Преводът му от еврейски е повече от буквален, използвайки еврейски динамични еквиваленти като: „да умреш смърт”, „течащи с мляко и мед”, „странник в чужда земя” и „ябълката (зеницата) на окото му”.

Около времето в което превежда Петокнижието, Тиндейл пътува за да го издаде в Хамбург, но претърпява корабокрушение близо до холандския бряг. Тиндейл изгубва не само финансите с които смята да плати изданието, но и целия новопреводен текст заедно с използваните източници. Пристигайки в Хамбург, Тиндейл търси помощта на своя сънародник Ковърдейл, с когото превеждат наново Петокнижието в периода от Великден до Рождество.

Атаките срещу превода и срещу самия Тиндейл са непрестанни. През май 1535г., той е отвлечен от Антверп и затворен в крепостта Вилворд в Белгия. За това, че е превеждал Библията, получава смъртна присъда чрез едновременно изгаряне и обесване. Молбата му да му се предоставят еврейска Библия, граматика и речник за да продължи да превежда остава неудовлетворена. Присъдата е изпълнена 500 дни по-късно. Последните думи на Тиндейл от огнената клада са молитвата: „Господи, отвори очите на английския крал.”

Това, което Тиндейл не знае, е че няколко месеца по рано Хенри VIII е благословил отпечатването на нова английска Библия, базирана на преводът на Тиндейл, която излиза през 1539г. и е позната като Великата Библия. Библиите в издание на Ковърдейл и Матю, макар и анонимно, включват огромни части от превода му. Дори Женевската и Епископската Библии използват множество от преводните му текстове за своите издания.

По-малко от век по-късно, през 1611г. по заповед на крал Джеймс, ще бъде издадено оторизирано издание на Библията, което въпреки, че е подготвено от 54 независими преводачи в по-голямата си част (над 80%) заимства дословно от превода на Тиндейл. Предговор към едно от по-късните издания на Новия завет на Тиндейл гласи: „Все още се възхищават на това, че учените, които през 1611г. са подготвили Оторизираната версия за крал Джеймс толкова често говорят с един глас – явно чудо. Разбира се, че е така: този глас, който те никога не посочват, е гласът на Тиндейл.”