Упражняване на доброто настойничество

П-р Николай Стефанов

Миналият път говорихме за реалната опасност, с която много хора ежедне-вно се сблъскват – да се покланят на фалшиви богове. Говорих за това как в миналото хората са принасяли много и различни жертви, включително и децата си, минавали са през какви ли не страдания и лишения, за да угодят на своя фалшив бог и да го умилостивят, за да им помогне в областта, в която имат нужда от свръхестествена помощ.

Фалшивите богове не са реални, те не съществуват, но зад тях стоят съвсем реални демони, които карат хората да им вярват и да им се покланят. Фалшивите богове обещават неща, които само Бог Отец може да даде. Един от тези богове е Мамон – асирийският бог и също така наречен „Господът на парите”. Въпреки че много българи днес не се покланят на слънцето, луната и звездите, можем реално да кажем, че все повече и повече хора се покланят на Мамон.

Има исторически данни, които сочат, че в Асирийската държава много силно развита е била кредитната система. Тъй като Мамон е фалшив бог и не можел да помогне на никой да стане по-богат или по-щастлив, силно се развила системата за отпускане на кредити и за да могат хората да поддържат по-висок стандарт на живот, а също и да не изостават от останалите, теглили кредит след кредит, които често не можели да върнат и така вместо да преуспяват и да стават по-богати, загубвали и това, което имали в полза на кредиторите.

И тъй като под слънцето няма нищо ново, виждаме че приблизително 2600 години по-късно историята се повтаря. Днес в България почти всичко може да се вземе на кредит или на лизинг. И банките са щастливи, и хората са щастливи до момента, когато се окаже, че някой не си е направил правилно сметката и загубва всичко. Аз не казвам, че човек не може да използва изобщо кредит, но трябва много добре да си направи сметката дали е готов да плати реалната цена, която се получава, след като се сложи и лихвата, а също дали е готов да поеме риска, който тегленето на кредит носи със себе си.

Това, което казвам не е много популярно поучение в наши дни, защото мнението на повечето хора е, че без кредит днес не става нищо. Естествената реакция на повечето хора е, че „в България нещата могат да станат само с кредит”. Аз нямам намерение да споря с никой, но моята цел е всеки да знае какво Библията казва по този въпрос и вече всеки сам има свобода на избора си и ще носи отговорност за действията си и за последствията, до които те водят. В Римл. 13:7-8 се казва: „Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта. Не оставяйте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате.”

Друго важно нещо, което желая да вметна тук е поръчителството. Библията е много ясна човек да не става поръчител на никой. Притчи 6:1-5 казва: „Сине мой, ако си станал поръчител (тук не става дума само за поръчителство за пари) за ближния си (забележете, че става дума за човек, когото добре познаваш, на който се доверяваш и който и на теб ти има пълно доверие, твой роднина, близък или приятел, а не за някой случаен от улицата) или си гарантирал за някой чужденец (тук става дума за човек, който не познаваш добре), ти си се впримчил с думите си, хванат си с думите на устата си. Затова, сине мой, ето що направи, за да се отървеш, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни, при нозете на ближния си и го моли настоятелно; не давай сън на очите си и дрямка на клепачите си, докато не се отървеш като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.”

Някои хора твърдят, че стихове от този род не касаят най-близките ти приятели, но аз не мисля, че имаме право да правим изключения, тъй като Библията е достатъчно ясна, че не трябва да се става поръчител, както на близки, така и на далечни хора. Ако някой реши да ползва заем, рискът и отговорността трябва да бъдат изцяло негови, а не споделени.

Вземането на кредит и изпадането в дълг е цяла друга тема, върху която няма да фокусирам днес, но мисля, че има достатъчно ясни насоки по тази тема в Словото Божие. Изпадането в дълг е един от най-големите проблеми на нашето съвремие, който държи милиони хора във финансова зависимост и робство.

Това, което е важното да запомним е, че целта на духът, който стои зад Мамон е да фокусираме върху парите. Той желае да се радваме на временни неща, но да станем дългосрочно негови роби. Иска да ни накара да мислим, че парите са източникът на щастие и сигурност, че са източникът на влияние и сила, източникът на свобода. Но това са обещания, които само Бог може да изпълни. За жалост много хора, дори и вярващи, избират да вярват на тези лъжи и предпочитат да се доверят на духа на Мамон вместо на това, което Божието Слово ги учи.
Текст: Лука 16:1-12

В тази притча богаташът/собственикът е преобраз на Бог Отец. Настойникът/мениджърът е преобраз на всички нас. Ние сме поставени да управляваме нещо, което не ни принадлежи. Цялата вселена е Божия. Всичко, което ни принадлежи: колата ни, къщата ни, вилата ни, дрехите ни и т.н. са Божии. Ние сме поставени да бъдем добри настойници на това, което ни е поверено. Затова, ако Бог ни каже да дадем нещо, трябва с готовност и радост да направим това.