В борба с изкушенията

Напоследък често си мисля за изкушенията. И осъзнавам, че те могат да бъдат всякакви. И тук не говоря само за такива, които касаят нашата плът. Изкушение може да бъде да искаш да си над другите. Изкушението може да включва желанието да обидиш някого фино, с тънкото си чувство за хумор, оплетено в сарказъм. Изкушение може да бъде да искаш да си отмъстиш. И какво ли още не. Да угаждаш на ума си, на чувствата си, не желанията си и всичко може да бъде много добре облечено със стихове от Божието Слово. Изкушението може да дойде с неумолимото желание да назидаеш някого. Ама така хубаво да го назидаеш пред всички, че да те запомни веднъж завинаги колко хубаво знаеш стихове, цитираш и биеш, биеш с тях...   Колко удобно използваме Словото, за да защитим собствените си виждания за живота. Борим се със зъби и нокти, цитираме, назидаваме. Пък като не ни слушат, направо бием с Него. Не осъзнаваме, че го правим единствено и само да защитим нашето разбиране как трябва да се случват нещата в тоя живот. Събаряме хората с по-слаба вяра. Залитащите директно ги слагаме в ъгъла с насочено срещу челата „Слово“, използвано като пистолет. Караме се помежду си пред „езичниците“.   Винаги е било така и докато не дойде Господ Исус, за да ни вземе, ще продължава да бъде така. Но все си мисля: Как не се научихме най-накрая? Кога видяхме Исус да напада Своите Си и то пред невярващи? Убедена съм, че дори и да е правел забележки, то е било лично. А не на всеослушание пред хиляди и хиляди сеирджии. И знаете ли защо? Защото Господ Исус Христос обича и защитава душите ни повече, отколкото ние нашите си.   Обичам Божието Слово. Обичам да Го виждам под всяка форма. Вградено в снимка, картина, рамка, написано нарисувано, издълбано, изпято, изтанцувано, филмирано. Всякак. Не обичам да Го виждам като оръжие, което да задоволява низките ни страсти.    И да се върна на изкушението. Наскоро гледах „Красив ум“. Брилянтен математик, който страда от шизофрения и има халюцинации. В даден момент от филма той решава да спре лечението, за да може да работи, но халюцинациите се връщат. Тормозят го. Говорят му. Подлудяват го. Всеки път, когато им дава вниманието си, изпада в кризи. Когато се научи да контролира чувствата си, въпреки че продължава да има халюцинации, не им обръща внимание и постига големи успехи в работата си. Но до края на живота си има халюцинации.    Същото е и с изкушенията. Винаги ще са около нас. Винаги ще дразнят онази част от нас, която е склонна да им се подаде. До момента, в който спрем да ги подхранваме. Как ги подхранваме? Като им даваме вниманието си. Като мислим повече за тях, отколкото е необходимо.    Неприятелят ще те залъгва, че имаш нужда от точно това или трябва да покажеш кой си ти, за да издигнеш егото си, или ще те кара да се чувстваш незначителен и изкушението за тебе ще е да се самосъжаляваш и търсиш внимание, или каквото и да е. Всички тези изкушения предизвикват да напуснеш пътя си и призванието си. Те са това, което те предизвиква да нараниш Бога. Знай, че, колкото повече му даваш вниманието си, толкова повече ще расте желанието да се подчиниш на изкушението. Но Духът в нас е по-силен, за да ни помогне и да се противопоставим.    Не храни ума си с изкушения. Храни духа си с Божието Слово и то ще ти помогне да разграничаваш истината от фалша, изкушението от изпитанието, желанието за духовно израстване от елементарното плътско самоизтъкване.   Ще можем да разпознаем фалша от истината, когато Божието слово е станало живот в нас, така както експертите по разкриване на фалшиви банкноти успяват да разобличат измамниците, защото до съвършенство познават истинските пари.   В крайна сметка всичко се свежда до истинското познаване на Писанието, което не само е храна за душите ни, но и верният компас в живота на всеки вярващ. Неслучайно псалмистът казва: "Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми" и още   Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти. Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, защото уповавам на Твоето слово. И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, защото се надявах на Твоите съдби.Така ще пазя Твоя закон постоянно на вечни векове; И ще ходя на широко, защото потърсих Твоите правила. Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, и няма да се посрамя; И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих; Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размишлявам за повеленията Ти.