В кой отбор?

Изборите, които правим се основават до голяма степен на нашата емоционалност, на средата в която живеем и на силата, която е в нас. Разсъждавайки по темата си мисля, че посоката на изборите ни може да бъде насочвана или възпрепятствана според това, което изповядваме като житейска идеология. Често ние вярваме, че стандартите, по които живеем, са най-чистите и точни за нас и до известна степен това може да е вярно, но само за нас самите, а ние не сме тук в изолиран свят и е нужно да съобразим мислите и действията си с другите около нас. Точно тук ни е нужен неотменен, категоричен и сигурен стандарт, такъв, какъвто не се изменя от времена, нрави и хора.    Изборите, които правим ни разпределят в различни отбори и е важно да успяваме да овладяваме манипулацията, която може да ни възпрепятства или насочи погрешно. Как е възможно да се справим с това? Предполагам всеки има отговор за себе си или просто неглижира въпроса, защото не му е важен за момента. Това е, тема, която ме вълнува и ще предам част от моето разсъждение в търсенето на истината за мен. Напоследък имам изключително изкристализирали вече избори в моментите на конфликтни ситуации. И на мен, като на всеки човек ми се случва в ежедневието да вляза в конфликт с друг.   Години наред защитавах яростно собствената си правота - абсолютно сигурна, че съм права (в определени ситуации), без дори да се замисля, че по този начин правя категоричен избор и той не е в най-светлия очастък от пътя. Какво ми донесе това? Пълно изтощение и многоброини разочарования, такива, които е било нужно да слагам настрани (минавайки над нещата), за да мога да продължа с по-малко загуба на енергия. Какво, обаче установих след дълго обследване и търсене на Истината.    Първо - в част от ситуациите не съм минавала над нещата, а просто съм ги “замитала под килима”.  Всички домакини знаят, какво се случва с боклука, който заметем под килима - той създава неравности и дори да е много ситен прашеца, с времето отново излиза на повърхността и невидимо ни дави, причинява ни кашлица, та дори и тежки пристъпи при дишане. Аналогията е абсолютно валидна за всички душевни боклуци, които “замитаме под килима”.   Второ - болезнена себеправедност, която освен да замъгли погледа, прави сетивата изострено чувствителни. Различната перспектива, която избрах да следвам, след като стигнах до определена дълбочина от учението на Исус е тази, която ми дава ясната представа, че не всичко, което идва до мен е за мое оскърбление, но може да е за мое насърчение, изпитание или дори за лечебно изобличение на другия човек.    Когато се размислим, как един спор или конфликтна ситуация ни дава насърчение, може да се почувстваме объркани, но дълбочината на размислите ще ни даде отговор.  Исус ни казва: „Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей‬ ‭5:24)‬ ‭ А мъдрецът съветва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.“  (Притчи‬ ‭27:12‬) ‭   Изпитанието е да успеем да преминем в себе си на “следващото стъпало”, от където ясно ще видим нуждата да замълчим и потребността да влезем в обувките на другия или да ги огледаме добре, за да разберем къде, може би му стискат, за да “вика” така високо. Тогава ще разберем, че този вик на болка не е насочена към нас, а това е гласът на личното страдание на другия човек. Тази асертивност, която можем да развием, ще ни даде отправната точка към Светлата страна в нас и ние ще бъдем свободни наистина да подминаваме тези моменти с лекота и да минаваме над злободневните ситуации с усмивка. По този начин ясно определяме решението за избора си - в кой отбор сме и кой води нашето сърце ?!   „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.“ (Притчи‬ ‭15:4)   ‬ ‭ Когато сме объркали отбора, се поставяме в позицията на вечно раздразнен човек и може да се окаже, че сме попаднали в другия отбор …