Въпроси без отговори

Обичам да задавам въпроси и да търся отговори на тези въпроси. Харесва ми да знам какво стои зад ситуациите в живота ми. Но има един урок, който трябваше да науча в пътуването си на вяра: винаги ще има ситуации, които не мога да обясня. Дори когато ходя с вяра, а не с виждане. Дори когато вярвам на Бога с цялото си сърце и не се осланям на собствения си разум. А такива ситуации в живота си имам в изобилие.   Когато съм била наранявана. Когато съм била предавана. Когато съм била разочарована. Когато съм се проваляла и нещата не са ставали както съм очаквала или планирала. Когато хората,  които обичах, умираха твърде рано. Когато идваха бури. Когато идваше болест.   Във всички тези ситуации трябваше да продължа да вярвам на характера на Бога, на Неговата вярност и доброта. Трябваше да приема всяка ситуация, без да ѝ давам възможност да контролира мислите ми,  емоциите ми, молитвения ми живот.   Трябваше да приема както апостол Павел писа на вярващите в Коринт, че винаги ще има неща, които може никога да не видя ясно, докато съм на тази земя, винаги ще има неща, които мога да разбера  само частично.   С други думи, винаги ще има много въпроси, на които аз и ти никога няма да имаме отговори. И въпреки това Бог иска да задаваме въпросите си. Той иска да се осмелим да повярваме, че няма въпрос, с който Той не би се справил. С нищо не можем да Го изненадаме, нито да Го шокираме или да Го откажем.   Отиването при Бога с нашите въпроси е начинът, по който ние превръщаме вярата си в избор. Избор да Му се доверим, дори когато не разбираме ситуацията, и нямаме отговор на много въпроси. Вярата е продукт на срещата ни с Верния Бог. Така се доближаваме до Него и Го опознаваме повече и повече. Така се учим да стоим закотвени в Него, дори когато ветровете духат и бурите бушуват. Ето защо, ако въпроси и съмнения изпълват сърцата ни, Бог ни кани да отидем при Него.    Трудно е да останем закотвени при Исус, докато се борим със съмнения и въпроси. Още по-трудно става, когото не получаваме отговори. Но да вкопаваме котвата си все по-дълбоко и по-дълбоко в Господ, това е начинът да опазим вярата си, да издържим и извървим пътя си достойно.