Ватиканският палимпсест

Доний Донев

До момента е прието, че най-старото глаголическо евангелие е Codex Assemanianus (11в.), пазено във Ватиканската библиотека, а най-старото евангелие, писано на кирилица, е Codex Ostromirianus (1056-57). Напоследък обаче, едно сензационно откритие промени тези дати. Намерен бе по-ранен славянски текст от 10в., наричан Ватиканския палимпсест. Ръкописът е открит от Трендафил Кръстанов през 1982 г. във Ватиканската библиотека. Ръкописът е писан на кирилица, на говорим старобългарски език.

Откритието става почти случайно, в процеса на търсене на едно писмо адресирано до папските кардинали от вселенския патриарх Герман II през 1232 г. В него се посочва, че както гърците, така и други източни народи, сред които „и царството на българите с великите победи“, желаят уния с Рим. Този ръкопис е инвентиран във Ватиканскаята библиотека с каталожен номер 2502.

Под гръцкия текст на писмото, Кръстанов намира друг текст или палимпсест – пергамент, който е използван два или три пъти чрез измиване или изтриване на стария текст. Първоначална процедура за разчитането на оригиналния текст на такива ръкописи изисква да се използва амониев хидросолфат, а при по-късните процеси на обработване – ултравиолетова светлина и видикон камери.

Намереният в ръкописа изтрит текст е славянски и съдържа изборно евангелие. След като Кръстанов разчита 186 страници (93%) от Ватиканския палимпсест, той има достатъчно основание да смята, че ръкописът е писан през 10в., което го прави най-старият препис на първата славянска богослужебна книга. Според „Житие на св. Кирил“, тя е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. Ръкописът е правен в манастира Полихрон в областта Витиня в Мала Азия, където живеят преселени славяни от Тракия и Родопите. Техният е езика, на който е преведена първата славянска богослужебна книга, осветена римските папи, след което този език е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България.

Кръстанов прави и други открития във Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград в 906-916 г. Така Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и авторството на най-старата служба на Св. Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14в. и отпечатана във Венеция през 17в. на гръцки.

Ватиканският палимпсест е издаван само веднъж – през 1996 г., в малко издание тип брошура. В издаването участват Анна-Мария Тотоманова, която проверява превода с оригинала и професор Иван Добрев, който е редактор на изданието. Изследователите на славянски ръкописи се надяват на цялостно издание на превода, очаквайки че Ватиканския палимпсест ще се утвърди като най-старата славянска книга запазена до наши дни.