Вече не сме осъдени

„Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса.”                                                                                                                                              (Римл. 8:1)   Християните са истински смирени, когато истински усещат своя грях и разбират, че са достойни за  Божия гняв, присъда и вечна смърт. Така в този живот християните ще бъдат смирявани. В същото време обаче те притежават една чиста и свята гордост, която ги кара да се обърнат към Христос. Обръщайки се към Христос те могат да се измъкнат от усещането за Божия гняв и присъда. Християните вярват, че всеки останал грях няма да бъде използван срещу тях. Те също така вярват, че са възлюбени от Отца. Християните са възлюбени, не заради самите тях, а заради Христос – Този, Когото Бог обича.   От това става ясно как вярата ни оправдава без дела. Става ясно защо ние все още се нуждаем Христовата правда да ни бъде дадена. Грехът, който Бог цялостно мрази, остава в нас. Понеже този грях остава в нас, трябва да ни бъде дадена Христовата правда. Бог ни дава тази правда заради Христос – Този, Който е бил даден за нас, Този, Когото ние получаваме чрез вяра.   Междувременно на тази земя ние все още грешим и сме безбожни. Дори вярващите продължават да грешат. Заради това Павел в Римляни 7:23 се оплаква как вярващите все още имат грях в себе си. Въпреки това Римляни 8;1 казва: „Сега няма никакво осъждение за тези, които са в Христос Исус.”   Кой може да примири тези диаметрално противоположни твърдения: че греха в нас не е греховен, че хората заслужаващи осъждение няма да бъдат осъдени, че нечестивия няма да бъде отхвърлен, че достойните за гняв и вечна смърт няма да бъдат наказани?   Единственият, който може да примири тези неща е „единственият посредник между Бога и хората, човекът Исус Христос” (1 Тимотей 2:5). Както казва Павел: „Няма осъждение за тези, които са в Христос Исус.”   Превод: Радостин Марчев