Вечно осъждение

Вярвам във вечното възмездие. Това, че онези, които продължават да не се разкайват до края на своя земен живот, ще бъдат изгонени от Божието присъствие завинаги, е истина, толкова ясно проучена в Писанията, колкото е падението на човека или възкресението на мъртвите.   Библията е органично единство, едно цяло със себе си и трябва да бъде приета изцяло или изцяло отхвърлена.   Не смея да избирам частите, на които искам да вярвам, и да изключвам това, което ме смущава или обижда. Това би означавало да настроя грешния си разум като критерий, спрямо който да съдя за непогрешимото откровение, което очевидно само по себе си е неразумно нещо.   Въпреки че е вярно, че стоя пред Библията, за да бъда съден, а не Библията пред мен; докато е вярно, че съм морално задължен да приема Светите писания и чрез светлината, която те ми дават, се подготвям, така че Светите писания да ме приемат като сериозно мислещ и отговорен мислител.   Трябва да призная, че понякога е трудно да се знае какво точно учи Писанието по даден въпрос. Когато веднъж знаем, трябва да приемем и да повярваме; докато разберем, че можем да запазим моралната си цялост само като признаем невежеството си; и самото това невежество ни задължава да търсим Словото с молитвено благоговение, докато светлината не изгасне и съмненията ни избледнеят.