Велики четвъртък: любов докрай
“Христос, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.”
…
“Христос, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.”
(Йоан 13:1)
Има една история за Роналд Нокс, известният англикански богослов, обърнал се към римокатолицизма. Той стана капелан в Оксфордския университет и се превърнал в голямо вдъхновение за множество студенти. Като най-малкото дете, родено в брилянтно семейство на духовници, той бил изключително умен и без съмнение интелектуално прекалено стимулиран. Дори на ранната тригодишна възраст – когато, както казват вече усвоявал гръцката азбука – той имал голям проблем с безсънието. Когато една от известните му лели го запитала какво прави, когато не може да заспи, тригодишният Рони отговорил: „Е, лельо, просто си лежа и мисля за миналото.
На този Велики четвъртък ние искаме да преосмислим миналото, да си го припомним по един нов начин. Примерът на Христос включва една възторжена любов, надвишаваща всички светски любови. Същата тази специална и възторжена любов, към която Господ Исус призова Своите ученици.
Нямам представа за какво си е мислел тригодишният Рони Нокс посред нощ. Дали това са били хубави спомени за любов, радост, игри и приятни преживявания? Или пък в своето преждевременно развитие той вече е имал спомени, които са го притеснявали, страхове от тъмнината, страх от самота и изоставяне, страх от загуба и смърт на родителите? Това е човешката съдба.
В нашите размишления за Велики четвъртък мислим върху темите за любовта и предателството. Исус иска да ни даде някои конкретни неща, които да вършим, за да можем да си „припомняме” нашето мрачно минало в контекста на Неговото любещо бъдеще. Той иска да обучи нашата плът отвъд изкривяването на съревнованието и завоеванието. И така преди да потегли в мрака, за да се изправи пред Своята Собствена неизговорима болка, агония и самота, автентичните белези на Неговата човечност, Исус първо отваря вратата на тайната на това как една променена памет и любов могат, в Него, съвършено да съвпадат: как, чрез заповедта за любовта, която Той ни даде и специалното действие на паметта, което Той изисква от нас при измиването на краката и при хляба и виното, ние можем да открием своя път назад към любовта, в който желаем да се върнем отново.
Христос ни остави Своя пример. Той предаде за нас Своето собствено тяло и иска от нас заедно да си спомняме за това и да участваме заедно в това чудно възпоменание. То ще се превърне в свръхестествено „лекарство за безсмъртие,” единственото възможно лекарство за отровената памет и изгубената любов.
Вместо да ни даде трактат за любов, Христос ни заповядва чрез Своя пример, вземайки една кърпа и съд с вода, за голямо удивление на Своите ученици. Когато Исус измива краката на Неговите приятели: това е действие на общение и на единство, очистено от всички светски разделения в една божествена любов. Измиването на краката не е ритуал или задължение, в каквото църквата, за съжаление, често го превръща. Това е символ на удивителна интимност, съвършено внушение за една любов, която няма цена. Евангелието според Йоан го представя особено силно. Измиването на краката произлиза пряко от съвършената връзка на Исус с Неговия Отец. То произтича от Неговото знание, че „от Бога е дошъл и при Бога отива и всичко е предал в ръцете Му” (Йоан 13:3). Това е примерът на любовта, в който поклонението е равнозначно на слава, без сервилен страх и без манипулация.
„Като беше възлюбил своите на света докрай ги възлюби.” Когато лежим в мрака и мислим за миналото, ние влизаме в една „тайна”. Неслучайно ранната църква толкова удачно нарича Господнята вечеря тайнство на обновление и преобразяване. Когато и днес участваме в Господнята трапеза, ние отново и отново предаваме себе си – нашите души и тела – на Бога, като „припомняне” за направеното от Христос. Ние ще участваме в това възпоменание, докато самата ни плът започне да отразява Неговия нов ред на любов отвъд всяко негодувание, отвъд самотата и отчаянието. И днес, когато мислим за миналото, можем да си припомним отново за Страдалната седмица на Исус и за Неговия царски път към славата.
Превод: Радостин Марчев