Верността на Божиите обещания

Изминаха почти седем години от времето, когато  за първи път посетих Израел, но често премислям преживяванията си и много ми се иска да отида отново. И макар подробностите да избледняват, преживяванията, които са се отразили върху начина ми на живот, ще останат завинаги в паметта ми. На 09.09.2009 г. бяхме събрани в палатката „Седемте арки” на Елеонския хълм. Още от девет часа сутринта започнахме да хвалим и величаем нашия Господ, Спасител и Изцерител Исус Христос, и целият ден мина в хваление и поклонение. Към края на деня организаторите ни накараха да насядаме по местата си. Един млад мъж от Норвегия се изправи пред нас и ни разказа, как под вдъхновението на Свeтия Дух е написал музика, която е записал на диск. Предложи ни да я изслушаме, а после да споделим това, което сме почувствали или преживели по време на слушането.   Мелодията беше превъзходна, чуваха се различни инструменти, съчетани в съвършена хармония. Слушах със затворени очи и имах чувството, че се намирам в Едемската градина, потънала в зашеметяваща красота, живот и същевременно в неизразим покой. Гласовете на различни пойни птици се преплитаха с пърхането на крилцата на летящите водни кончета и пеперуди, с ромона на ручеи, със жуженето на насекоми. Бях издигнала ръцете си нагоре, докато слушахме изпълнението. Постепенно ръцете ми започнаха да се изпълват с някаква топлина. Имах чувството, че дланите ми са като фунии, обърнати с широкото нагоре и в тях започва да се влива сила, смесена с разливаща се топлина. Устните ми зашепнаха молитва за изцеление, а умът ми се изпълваше с имена на хора, мои близки и познати, които имаха здравословни проблеми. Музиката свърши. Всички бяхме много впечатлени.   Аз започнах да споделям преживяното с групата българи около мен. Учудването ни беше огромно, когато само след няколко минути преводачката ни Марина Илиева от Пловдив започна да превежда сякаш моите думи, но излезли от устата на делегатката от Индонезия. Тя беше преживяла същото, за което аз току-що бях разказала. Бог беше дал изцелителна дарба и на двете ни, докато слушахме мелодията.  Тази дарба е описана в Библията, в Първото послание до коринтяните12:4-10. Знаех, че това е дар от Господ Исус Христос в изпълнение на Неговите обещания, написани в Евангелието на Марка 16:15: „И тези знамения ще придружават повярвалите в Мое име:... на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.”   Почувствах тази дарба за първи път месеци, след като бях приела Исус Христос за мой Господ и Спасител. Много пъти, когато се докоснех до хора със здравословни проблеми и се молех за тях, чувствах как сила излиза през ръцете ми и хората действително чувстваха облекчение. Но сега тук, на това свято място Бог потвърждаваше изпълнението на Своето обещание не само на мен, но и на тази моя сестра от далечна Индонезия, намирайки се на хиляди километри от нашите родни места.    Когато се върнахме в България, още след края на първото Богослужение, ние споделихме пред цялата църква своите впечатления от пребиваването си в Святата земя. И аз разказах какво съм преживяла по време на Хвалебната конференция на Елеонския хълм и благодарих на Бог за Неговата дарба. На връщане от църквата след богослужението,  влязох в кварталния супермаркет. Когато се наредих да платя покупката си, видях млад мъж, който стоеше с лице към мен, опрян до касата. Отначало помислих, че е познат на  касиерката и разговаря с нея. Обаче в момента, в който се загледах, забелязах, че ръцете му треперят. Лицето му беше обляно в пот. Изглеждаше толкова зле, сякаш всеки момент ще припадне. Попитах го какво му е, а той каза, че има проблеми със сърцето. Сложихме го с останалите жени да седне на масата за багаж и започнах на глас да се моля за него, без да се съобразявам как ще реагират останалите хора в магазина.    Веднага дойде още една жена, също вярваща като мен. Ние не се познавахме помежду си, но Божият Свети Дух беше Този, Който ни събра в екип. Молехме се усърдно, полагайки ръце върху младежа. След малко видяхме, че състоянието му се подобри. Той нямаше повече от 25-28 години и скоро след това съвсем се освежи. Излязохме навън, пред магазина и  благодарихме на Бог за възстановяването  му.     Младежът съвсем се успокои. Благодари, че има такива добри хора, които се притичват на помощ и помагат в нужда. Обяснихме му, че всъщност Господ е Този, Който лекува, а ние вярваме напълно в Него и сме само проводници на  Неговата изцерителна сила. В стремежа си да му покажа нагледно това, аз извадих химикалка и лист и написах: „Исус Христос е Господ, Спасител и Изцерител.” Младежът веднага пое листа от ръката ми, прочете написаното и каза, че всеки ден ще си повтаря тези думи. Другата жена (тя също се казва Таня), му подари Нов завет. Той ѝ благодари и каза, че ще започне да го чете веднага. Беше много вълнуващо преживяване за всички ни.    Разделихме се като приятели. Младежът си тръгна, а ние с Таня и нейния син продължихме да се радваме в Господа. Благодарихме на Бога за това, че ни употреби, за да помогне на този младеж, защото Сам Господ Исус Христос беше обещал, че „повярвалите в Него, чудеса и знамения ще ги следват,...на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват”. Слава на Господа!   През 2017 и 2019 година отново посетих Святата земя, но преживяванията ми от тези посещения са предмет на друга  книга, която ако е Божията воля ще довърша.  За мен този конкретен случай от 2009 г. беше силно свидетелство за верността на Божиите обещания, а Той наистина е много щедър и верен на обещанията Си. Даде ми много повече от това, за което толкова дълго бях мечтала и се молила.     Из книгата  „ПОДАРЕНИ МИГОВЕ"