Вещи или спомени?

0

В семейство с шест деца и четири внучета въпросът с организацията на празнуването на Рождество е сложен. Бройката в минималния състав е четиринадесет души. Как се приготвя храната за тях? Ами подаръците? В един момент минахме на теглене на билетче к…

Вещи или спомени?

Вещи или спомени?

Вещи или спомени? В семейство с шест деца и четири внучета въпросът с организацията на празнуването на Рождество е сложен. Бройката в минималния състав е четиринадесет души. Как се приготвя храната за тях? Ами подаръците? В един момент минахме на теглене на билетче кой на кого ще подарява, но някои имат по-добри, а други - по-скромни възможности. Ако ограничим сумата за подарък, се свива периметърът от подаръчни вещи. А нали не искаме да дадем нещо, което другият ще зареже да прашасва в някой шкаф?!    Разсъждавам за подаръците принципно. Какво би ме зарадвало? Скъпа вещ? Полезна вещ? Сантиментално въздействаща вещ? Нещо, изработено ръчно и с лично отношение и послание? Каква е представата ми за добре изкаран празник? Дали е случайно, че напоследък хората си подаряват почивки, екскурзии, скокове с парашут? Защо инвестират в преживявания, създаване на спомени, а не във вещи?   Защото душата не иска ядене и пиене, дрехи, вещи, а сладка дума, изслушване, внимание, отделено и прекарано заедно време, приятелство, положителни емоции, любов... Споделеност... Няма по-тъжно нещо от това любовта да се замести с индулгенцията на вещите...    Мнозина в името на благоденствието на близките си работят денонощно или дори заминават в чужбина и ги лишават от присъствието си, за да им осигурят удобства и финансова обезпеченост, стандарт, подобен на този на съседа, съученика, колегата...  Вещи, активности в името на добруването на другия, които вместо да сближават, всъщност ни лишават един от друг...    Тази година нашето семейство решихме, че няма да си подаряваме подаръци. Такива ще получат само малчовците. И няма само мама да готви, а всеки ще направи нещо. Ще си подарим не вещи, не шетане, но време, внимание. Фокусът ще е общуването. Ние самите ще сме си подаръците един на друг.   Защото душата не иска храна и вещи. Защото не сме само тяло, но и душа. Но и дух. Защото Господ е дух, Защото Той ни подари Себе Си преди две хиляди години. Вместо дейности искаме и ние да Му дадем Той да е фокусът, да Го поздравим лице в лице и дух в Дух.    Светло, топло, уютно и споделено Рождество Христово! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.