Война по вода, суша и въздух

Избавителят Мойсей е избраният от Бог човек, който да поведе народа си към свобода. Той даде 5 извинения, всичко за което се сети и накрая се предаде на Божията воля. Мойсей казва, „Пусни народа ми“. Фараонът отказва и това подготвя сцената за един жесток конфликт. Тук се сблъскват не просто двама човека, а Бог Яхве и боговете на Египет. Това е духовна битка.   В Ефесяни 6:12 четем: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“   Зад това, което виждаме в живота, се води жестока битка. Тя е между доброто и злото. Ако Бог дръпнеше завесата и ни дадеше възможност да видим с духовните си очи какво става в момента, щяхме да видим как ангели и дeмони се бият за нашите души. В дните на Елисей очите на неговия слуга се отвориха, когато Елисей се помоли, 4 Царе 6:17 „И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.“   Духовната война е навсякъде. Въпроси като семейството, правата на децата, жените и хомосексуалистите не са само въпрос на политическо решение, те имат духовна основа. Сатана иска да разруши семейството, да настрои децата срещу родителите. Той разделя хората, за да ги владее. В момента върви битка за умовете и сърцата на хората. Вижте какви филми и забавни програми вървят по телевизията и ще се убедите, че това е част от духовната война. В училищата учат децата ни, че хората са произлезли от маймуните. Неотдавна имах разговор с едно от децата в църква за това.   Това трябва да е било епична битка. Мойсей израстна като принц в Египет, а сега се връща като противник, застъпник за робите. Срещу него е седнал фараонът, със златни гривни на ръцете и със змия на короната. Мойсей казва исканията си, фараонът казва „не“. Доста неловка ситуация. Фараонът казва, „Не познавам твоя Бог, няма да ви пусна. Явно нямате работа и мислите за глупости.“ И той им налага двойно по-тежка работа. И евреите са бесни. Те казват на Мойсей и Аарон,   Изход 5:21 „...Господ да погледне на вас и да съди; защото вие ни направихте омразни на Фараон и на слугите му, и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.“   Израелтяните изобщо не оценяват усилията на Мойсей да им помогне. Лидерството често изисква да вземаш трудни решения, които не са популярни. Не можеш да се харесваш на всички. Най-големите усилия, които полагаш, често се оценяват най-малко. Понякога получаваш потупване по рамото, но друг път получаваш ритник!   Един пастор получил съобщение от човек, на когото бил помагал. Преди да го отвори си казал, много мило от негова страна, сигурно ми пише, за да ми благодари. Като го отворил се оказало, че е критика! Вие, които сте лидери и родители – очаквайте понякога да не ви харесват и да не одобряват действията ви. Вие не сте политици, не съобразявайте действията си с това колко хора ще гласуват за вас.   И какво прави Мойсей? Прави това, което трябва да направи. Връща се при Господа.   Изход 5:22 „Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?“ И в началото на 6 глава Бог напомня на Мойсей Своите обещания и му казва, че може да разчита на тях.   Изход 6:9 „И Мойсей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване, те не послушаха Мойсей.“   В този момент израелтяните не вярват. Те вече са били 400 години под египетско робство. През това време те са свикнали да се покланят на боговете на Египет. Мойсей им казва, „Бог каза, че ще ви освободи.“ И те му отговарят, „Радваме се, че Бог ти е казал това, но ние не знаем кой е този Бог, и не сме го виждали.“   Но няма значение какво мислят те.   Изход 7:10-12 „Тогава Мойсей и Аарон влязоха при фараона и направиха, както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред фараона и служителите му и жезълът стана на змия. 11 Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и египетските влъхви направиха същото с магиите си. 12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.“   Жезълът се превръща в змия. Магьосниците на фараона успяват да направят същото, но те са изядени от жезъла на Аарон (препратка към змията в пустинята?). Един много интересен стих в Новия завет назовава двама от тези магьосници, които действат със силата на Сатана.   2 Тимотей 3:8 „И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, чужди на вярата.“   Те можеха да извършват чудеса, но това не означава, че бяха от Бога. Не всичко, което изглежда като Бог е Бог. Дяволът е най-добрият фалшификатор! Той също е силен, но накрая Бог го поглъща победоносно!   От 7:14 надолу започват десетте напасти на Египет. Те не са някаква импровизация на Бог. В тях виждаме една целенасочена военна стратегия, която има Бог в тази духовна битка.   Първо, чрез тях Бог щеше да демонстрира Своята власт и сила на Своя народ. Второ, това щеше да бъде преобраз на онова, което Бог ще направи в последно време. Напастите в Откровение приличат поразително на тези в Изход. Това е една подготовка за онова, което има да се случва, но в много по-малък мащаб.   Трето, чрез тези напасти Бог осъди не само Египет, но и неговите богове (Изход 12:12). Фараонът попита, „Кой е Господ?“ и сега щеше да получи отговор. Нека разгледаме 9 от десетте язви или напасти.   Според някои богослови те са групирани на три групи по три. Първите три показват конфликта на живота срещу смъртта. Втората тройка представят сблъсъка на свободата с поражението. Третата група показват противопоставянето светлина - тъмнина.   Бог призовава Своята небесна армия, флот и военновъздушни сили. Всяка напаст е изобличаване и осъждане на някой фалшив египетски бог. Тук виждаме почерка на Бог. Той е ревнив Бог и приема сериозно предизвикателството, отправено към Него от другите богове. Подхожда индивидуално към тях. И накрая ги поставя на мястото им!   Древен Египет имаше много фалшиви богове. Вече казахме за Озирис, бога на Нил. Египет се покланяше на бога на Нил като на източник на живота. За тях животът бе възникнал в тази река. От Нил те черпеха вода, от която зависеше животът им. Какво направи Бог?   Изход 7:20 „Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари цялата вода в Нил пред фараона и служителите му; и водата на Нил се превърна в кръв.“   Сега тази животворна вода носеше само смърт. И Озирис беше безпомощен! Египтяните се опитаха да изкопаят кладенци, но навсякъде изваждаха кръв.   Втората напаст бяха жабите.   Изход 8:6 „Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.“   Хекет или Хеят беше богинята с глава на жаба. Жабите бяха свещени за Египтяните. Ако някой убиеше жаба, даже без да иска, наказанието беше смърт. Сега жабите бяха навсякъде, в леглото, във фурната, под краката им... Подобно на мазен зелен килим тези хлъзгави малки чудовища покриваха земята, а на хората им призля да слушат пукащите звуци под краката им.   Хекет също беше безпомощна.   И когато Мойсей попита фараона кога иска жабите да се върнат в реката, той отговори: утре. Сякаш не бързаше да се отърве от тях, искаше да спи още една нощ с жаби. „Най-обичам луди, луди жаби, луди, луди жаби на сън, йе“. Но и наяве, в случая с фараона!   Само още една кутия цигари и утре ги оставям! Още една бутилка, и утре – край! Още едно хапче...   Изход 8:17 „И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя.“   Третата напаст е превръщането на пръстта във въшки или мушички. Геб, бога-земя, бога на пръстта, отдавна е мъртъв и се е върнал в пръстта, откъдето, образно казано, е взет. Още един несъществуващ бог!   Тези три напасти показват разликата между живота и смъртта. Грехът води до смърт. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. Христос носи живот!      Следва продължение...