Всеки с дарбата си

Днес в ислямския свят и много африкански страни Бог достига много хора особено чрез чудеса и знамения, които отварят врати за благовестието. Нека се молим за нашите братя и сестри там, без значение дали са местни или мисионери, Бог да подкрепя благовестието им със силата Си чрез чудеса и знамения! Апостолите знаеха, кои са в Христа и разпознаваха призванието и дарбите, които Духа им беше поверил. Те не бяха самоизтъкващи се, защото знаеха пред кого стоят, на кого служат и пред кого ще отговарят един ден. Нека бъдем това, за което Бог ни е призовал и подготвил, а не това, което не ни е дадено от горе. Да използваме дарбите на Духа в живота си за общата полза на тялото Христово без значение дали другите го виждат или оценяват. По-важно е как Бог ни вижда и оценява. Ако си призован за благовестител, ходи с Исус всеки ден и говори това, което Той те води да кажеш, на правилните хора и по правилния за тях начин, защото в Словото се казва, че Исус говореше на хората според както те можеха да го слушат. Ако си молител, стой в присъствието на Бога, бъди чувствителен към водителството на Духа и се моли според както Той те води! Ако си хвалител, хвали го с цяло сърце и нека поклонението ти заразява другите! Нека се разпознаваме един друг и не си пречим, а да се подкрепяме, като едно тяло, за да бъде делото ни благословено и богоугодно. Бог благоволи в единството на църквата Си. Хората се чудеха на Исус, „защото ги поучаваше, като един, който има власт“. „И всички се смаяха, и разговаряха помежду си, казвайки: Какво е това слово, че Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?“ Бог говори на слугата Си Анания за Павел, че Му е съд, избран за благовестието. Павел се спусна към прицелната точка за наградата на Божието Му отгоре призвание в Христа Исуса. На друго място той писа:“още от утробата на майка ми, беше ме отделил и призовал чрез своята благодат.“ Сам Павел насърчава Архип да внимава да изпълни службата, която е приел в Господа, а Тимотей да не пренебрегва дарбата, която му е дадена съгласно пророчество чрез ръкополагане от презвитерите, както и да бъде прилежен в това да бъде личен пример, в служението и поучението си, като водач. Зад всеки велик проповедник или благовестител стои един не по-малко велик молител. Павел не веднъж призоваваше църквите да стоят с него в молитва за успеха на служението му сред евреи и езичници. Той насърчи солунците: „Братя, молете се за нас.“ До колосяните писа:“Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната, която е в Христа…“.На ефесяните заръча:“Молете се в Духа по всяко време … и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието…“ Павел ясно осъзнаваше, че е неразделна част от тялото Христово и че отделен от Исус нищо не може да стори. Павел не искаше да обременява църквите с посрещането на нуждите си, затова се натоварваше с това сам да изкарва с труда си за посрещане на собствените и нуждите на съработниците си. Някои служители също избират този начин, като се трудят за прехраната си, както и не престават да служат на Бога. Други са изцяло подкрепяни от изпращащите ги църкви с цел да облекчат служението им, като посрещнат ежедневните им нужди. И въпреки това, не толкова заможните филипяни имаха богати сърца благоразположени за Господа и делото Му да послужат на служещите с малкото, което имаха. Една наша сестра в Господа от Великобритания сподели част от свои финанси с наши светии с думите: „По-добре да послужа с това, което имам преди да го е изяла високата инфлация.“ Друг брат от страната ни, веднъж каза, че докато има за него, ще има и за другите. Това е принципът на действащото Божие царство. Всички сме свързани и призовани да бъдем тялото Христово на земята. Майка Тереза беше казала, че ние сме нозете, ръцете, очите, ушите и устата на Христа сред този свят. Няма значение дали служим на Бога, като благовестители, мисионери, учители, проповедници, молители, хвалители… , важното е преди всичко да сме били и да сме с Исус. Отделени от Него нищо не можем да сторим, а с Него можем да направим много повече отколкото си мислим, че бихме могли. Духът е на наше разположение, ако ние се оставим да бъдем на Негово! Това, което беше обичайно за апостолите, може да бъде преживяно от нас само ако последваме примера им, както те последваха Христовия. Времето е кратко, краят наближава, нашият Господ се завръща скоро. Нека живеем, като слуги, които очакват господаря Си, вършейки само това, което ни е поверено от Него. Да бъдем верни в малкото, а Той да реши за останалото! Нека не се съдим един друг или поверените ни от Бога служения, защото Бог има последната дума. Нека помним, че сме от един отбор, от едно тяло, от една църква – Невястата Христова. Разпознава ли ни света, като хора, които пребъдват в Христос и разнасят навред аромата Му? Нека всеки изпита сам себе си дали е във вярата и дали служи там където трябва да стои за Господа! Бог не гледа на лице, а на сърце. Той не се впечетлява от дипломи или служения, от многобройни църкви или скъпи сгради, Той търси хора, които да Го следват в покорство и вяра, изпълнени с Духа Му и покланящи Му се с Дух и истина на всяко място, където Той ги призове и изпрати! Посещавайки църкви и общувайки с наши млади хора от различни райони на България се насърчавах от интереса им към мисионерското поле. Важно е, като църква да разпознаваме дали това са романтични желания породени от слушани или четени мисионерски свидетелства от църковната история или действително е Божият призив върху живота им. Когато това са млади посветени на Бога хора, които горят за Него и са особено полезни в църквата, за много пастори е трудно да ги отстъпят на Господа, но нека помним, че те са негови слуги, не наши. На мисионерското поле срещах може би най-посветените хора от църквите, които ги бяха изпратили там. Нека ги подкрепяме с молитвите си, да ги подкрепяме по всякакъв възможен материален начин, за да изпълнят призива за живота си и Бог ще благослови такива църкви. Днес живеем в смутни времена и достигането на много държави чрез благовестието става все по-трудно, затова е важно да бъдем чувствителни към водителството на Духа как да му послужим най-ефективно в ситуацията в която живеем. Ранната църква не се намираше в по-лесна световна ситуация и въпреки това те свидетелстваха при всяка отдадена им от Духа възможност. Ако църквите ни се изпразниха последните години, за да запълнят работни места в западна Европа, нямаме оправдание пред Господа за достигане на недостигнатите по света. Църквата може да подкрепя и местни църкви по света, за достигане на населението чрез благовестието там. Каквото и да вършите, вършете го, като за пред Господа! Ако Бог извърши толкова много чрез покорството на неграмотни и неучени човеци, като апостолите, за да обърне хиляди по хиляди към себе си, употреби един английски обущар за достигането на Индия – Уилям Кери, Гладис Ейлуърд без никакво образование послужи в Китай и много други, за които няма да ми стигне времето да говоря, Бог може всичко! Между всичките тези хора имаше едно общо, всички преди да отидат там, където Бог ги е призовал да Му послужат, са били с Исус и всички на които са послужили са го засвидетелствали. Те са хора с естество, като нашето, борели са се с подобни на нашите страхове и слабости, но са се покорили да отидат и да изпълнят призванието за живота си! Животът, който Бог ни е подарил, е само един на тази земя, нека го изживеем така, че да отдадем слава на Царя на царете, който ни е определил и призовал още от утробите на майките ни за това за което ни е сътворил и нека разнасяме навсякъде сладкия спасителен аромат на благовестието Му! „Ето, ида скоро, и с Мене е Моята награда, за да отплатя на всеки според делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.“ (Откр. 22:12-13) Да се свети Неговото име, да дойде Неговото царство, да бъде Неговата воля както на небето така и на земята! Амин!