Всеки си има идол

Всеки си има бог или идол. Дори атеистите вярват, че няма Бог. Този бог може да са те самите. Може да е някакво притежание. Или може да е кариерата. Но всеки има нещо, за което живее, нещо, което го разбужда сутрин, движи го напред и осмисля живота му.   Въпросът е в кого или в какво вярвате?   Господ иска да управлява и царува в сърцата ни. Той иска всичко останало в живота ни да бъде на второ място след Него. Той иска нашата основна страст, посвещение и цел да бъдат основани на любов към Него.   Апостол Павел пише: „За мен да живея означава да живея за Христос“ (Филипяни 1:21 NLT).   Това трябва да е мотото на всеки християнин. Това е нещо, което всички трябва да може да каже за себе си.   Идол е всичко или всеки, който заема мястото на Бога в живота ни. Това е всичко, което може да започне да запълва отношенията ни с Бога и да стане по-важно за нас от Самия Бог.   Когато пише до църквата в Коринт, Павел се позовава на конкретен случай в живота на израилтяните. В книгата Изход 32 глава четем, че те се покланят на златния телец. Павел пише: „Тези неща се случиха като предупреждение за нас, за да не жадуваме за зли неща, както те, или да се покланяме на идоли, както правеха някои от тях.“ (1 Коринтяни 10:6-7 NLT)   Децата на Израел бяха видели как Бог работи по драматични начини. Те видяха как Бог ги освобождава от земята на Египет с редица чудеса, които Той извърши от тяхно име. Господ превърна водите на река Нил в кръв, изпрати язви от въшки и жаби, циреи и скакалци, и дори уби първородните синове на египтяните.   След това, когато започнаха пътуването си, Бог раздели Червеното море пред тях и те преминаха по сухо. След това морето се затвори зад тях, удавяйки египетската армия. Освен това Господ осигури чудотворна навигационна система: огромен облак ги насочваше през деня, а огън в небето ги направляваше през нощта.   И всяка сутрин, когато излизаха извън палатките си, ги чакаше закуска от манна, доставена от Самия Създател. Но въпреки всички тези чудеса, хората обърнаха гръб на Бога и се впуснаха в страшно идолопоклонство.   Проблемът бе, че вярата им беше плитка, повърхностна. Следователно те бяха непостоянни. И от момента, в който Мойсей напусна тяхната компания, за да се срещне с Бога на планината Синай, беше само въпрос на време докато започнат да търсят нещо, което да заеме Неговото място. И така, планът за златното теле беше измислен и Библията ни разказва за ужасните резултати от неговото прилагане.   Разбира се, чудесата и свръхестествените явления не гарантират зряла вяра, която ще устои на изкушенията в живота ни. Рано или късно трябва да поемем лична отговорност за действията и греховете си и да ги наречем такива, каквито са.   Нека се пазим от финия капан на идолопоклонството. Нека не позволяваме на никого или нищо да вземе предимство пред Исус Христос в сърцата ни.   Harvest.org