Всичко е от значение

Библейското учение за творението не е свързано просто с това откъде идваме. То не просто казва кои сме ние, а чии сме. То не е просто твърдение за миналото, то е призив за бъдещето.   Ние не се шляем в някакъв анонимен космос, ние сме у дома. Ние живеем в Божия свят. Той не е просто природа, а творение. И то е „много добро” (Битие 1:31). Материалното творение не е просто едно отклонение от небесното ни съществуване. То е много добър дом създаден от небесният ни Баща. То не е някаква заслужаваща съжаление грешка от Божието минало. То е продукт на Неговата любов.   Изглежда някои християни мислят по различен начин. Някои християни се опитват да са по-свети от Бога, когато става дума за творението, виждайки го единствено „в лукавия” (1 Йоан 5:19). И така, готвещи се да избягат и копнеещи да напуснат творението, те са убедени, че и Бог не го е особено грижа за него. Но това не е Божието отношение към творението. Всъщност при въплъщението Словото стана плът, Творецът на вселената дойде в нашия квартал. Безкрайният, трансцедентен Бог стана телесен, като нас.   Забележете как цялата История завършва в Откровение 21. Бог не ни извежда от творението, Той слиза, за да живее заедно с нас в новото творение. По този начин краят на историята потвърждава нейното начало: творението е много добро. И макар че ние трябва да забелязваме и как творението е опетнено и пречупено и как Бог го обновява и възстановява през цялата История, Бог продължава да повтаря същата оценка: творението е много добро.   Затова всичко е от значение. Да разберем света като Божие творение означава да чуем в самия свят един отекващ призив. Когато Духът ви даде уши, за да чувате и очи, за да виждате творението се превръща в дар, който призовава – то е зала на Божията слава, която отеква с покана.     Превод: Радостин Марчев