Вторник – велик или обикновен?
Велики вторник. Времето се е напрегнало в невидимия свят. Предстои най-голямата битка за човечеството в историята до тук. Онзи, Който я води тогава, уверено и сигурно вървя по пътя към Своето предопределение.
Огромна тежест, коя…
Велики вторник. Времето се е напрегнало в невидимия свят. Предстои най-голямата битка за човечеството в историята до тук. Онзи, Който я води тогава, уверено и сигурно вървя по пътя към Своето предопределение.
Огромна тежест, която никой човек, знаейки, че привършва скоро земният му път, не би могъл да носи с по-голяма чест и достойнство. Обикновено ние, като хора гледаме на всичко съдбовно случващо се, като последен шанс да получим още удовлетворение от живота си тук.
Исус, верен на задачата Си, за която беше дошъл сред хората, ни показа нечовешката сила на волята Си и верността Си към всички нас в последните дни от земния Си път. Последните Му проповеди много ясно ни показват опасностите, които дебнат пред нас в Притчата за десетте девици (Матей 25:1-13). Благодатно ни разкрива изобличенията Си в Притчата за талантите (Мат.25:14-30 ; Лука 19:11-27), давайки ни възможност да проумеем и изберем, как, точно можем да “похарчим времето си”.
Обяснението, което подробно ни оставя за “края на всичко” и “Предстоящия съд” (Матей 25:31-46), би могло да прикове погледа ни в правилната посока и ако сме се заблудили да потърсим Истината, за която Той дойде. Все още е време.
Някак “простичко” и непреднамерено Исус остави за всички ни свещенното право на избор, като разкри цялата картина в пълнотата ѝ. Единственото, от което реално се нуждаем е подбуждението да Го потърсим. От там нататък Бог ще ни преведе до Себе Си!
Всички Негови думи, оставени ни директно от апостолите ни дават пълните наставления, как точно да не се сърахуваме и как можем да се измъкнем от крадеца, който е тук с единствената цел да ограби душите ни и да ни погуби. В потвърждение на всичко, Исус ни дава пълното уверение на Истината чрез Възкресението Си!
Бог е жив! Той е верен!
Нямаше, как да има победа над смърта, ако Исус не я беше срещнал. Знаейки тежестта на нечовешкото страдание, през което щеше да мине, Той остана твърд и верен до последния Си ден тук, за да се върне и запечата верноста Си пред нас, чрез победата на злото и смърта, чрез Възкресението Си завинаги!
Предвещавайки Сам тези най-значими събития в човешката история тогава, сега и завинаги, Исус ни освобождава от ежедневните ни стенания под натиска на плътта ни.
„Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.“ (Матей 26:2)
„Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.“ (Матей 26:56)
„Исус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.“ (Матей 26:64 )
Предречено, казано, сбъднато. Всички думи оставени ни от Исус, цялата история за Неговия път и “изход от тук”, човешките болки, през който премина и Духът Му, Който остана с нас са достатъчен мотиватор и причина (ако можем да разберем това), за да спрем с нашето немощно стенание и хленчене пред светските ни незначителни проблеми.
Той премина от тук, за да ни даде мотив, шанс и избор да изживеем живота си, според Вселенската Истина, която Бог ни даде в завета Си!
Дали и как ще Го разберем? Това е въпрос, който всеки от нас, сам си задава и търси отговора му според личните си разбирания за ценностите тук и за стойността на личния си дух. Господ ясно ни е показал, колко сме ценни за Него, изпращайки Сина Си, като жертва за нас.
Трудно се живее, но е Истина. Господ ни даде силите Си и въоръжението Си, но ако ние сами не изберем Пътя на Истината и сами не определяме мислите, които да ни владеят всеки ден тук и сега, още днес, можем да изпаднем в изкушенията подготвени за нас.
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.“ (Матей 26:41)
Бог е верен да ни укрепи! Днес е вторник, дали ще е обикновен или Велик е наш избор и решение. Можем да помислим върху притчите и думите, които Исус ни остави в един далечен и незабравим Велик вторник за да се укрепим и привдигнем над “светския” натиск.