За болката, която таим в себе си

Твърде лесно е да споделяме усмивката си, когато искаме хората да вярват, че сме щастливи. Но какво ли се крие зад усмивката ни всъщност? Истинска радост или може би болка, която умело се опитваме да прикрием. Лесно е да споделяме моментите, които са ни накарали да се смеем, но категорично отказваме да говорим за болката, която таим в себе си.    Естествено, иска се смелост да извадиш от себе си всичко, заради което те боли и да го споделиш с вярата, че няма да бъдеш отхвърлен. Но ако толкова лесно създаваме чувство у другия, че всичко е наред покрай нас, то кога ще се освободим от болката? Кога ще говорим за нея и с кого ще я споделим? Най-вероятно е добре да я споделим с някого, който също е изпитвал болка, защото той би ни разбрал. Но кой е той и къде можем да го намерим?    “Човек на скърби и навикнал на печал” - Пророкът пише тези думи за Месията (Ис. 53:3б).  Какво интересно описание прави пророк Исая, когато пише за Страдащия слуга. Христос е описан като някой, който е свикнал да носи в Себе Си болка. Човек, за Когото се казва: "Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари” (Ис. 53:4а). Тази болка е нашата.    И тук е моментът, в който е добре да се замислим. Тази скръб, която ние носим, било поради обида, отхвърляне, малтретиране и пр. Този огромен товар, който ни пречи да живеем изобилния живот, за който Господ ни говори в Йоан 10:10. Той го взе върху Себе Си. Защо тогава все още държим товара вътре в нас?  Може би най-големият проблем е, когато си мислим, че дори и Исус не би ни разбрал. Затова решаваме да  таим болката в себе си. Но как ще се справим с нея, ако не говорим за нея? Или как ще се освободим, ако не искаме да я пуснем?    Може би си мислим, че като се затворим в стаята си и си поплачем, всичко ще отмине. Но това няма смисъл, ако сме се затворили дълбоко в себе си. То не е достатъчно. Понякога скубем косите си, удряме главата си в стената или късаме дрехите си. А Господ иска само едно от нас в такъв момент: “Раздерете сърцето си, а не дрехите си” Йоил 2:13 Какво ни спира в такива моменти да раздерем сърцето си пред Бога? Не виждаме ли, че Той е този, който се е натоварил с нашите скърби и не желае ние да си ги носим в себе си. Кое ни пречи да Му ги предадем?    Може би си мислим, че след като любими хора са ни предавали, сега и Господ може да стори същото с нас. Или може би се срамуваме да изкажем всичко, за което ни боли. Но най-вероятно Му нямаме достатъчно доверие. Трябва обаче да бъдем сигурни в едно, че преди и да сме решили да кажем каквото и да е – Той знае колко ни боли. Ако можеше да се отворят духовните ни очи и да видим сълзите Му, които проронва за нас, като ни вижда да се измъчваме в скръбта си. Ако можехме да усетим готовността на Утешителя Светия Дух, с която Той ни чака само да прошепнем: “Вземи болката ми.” Ако знаехме с каква нежност и топлина би превързал нашите рани.   Не можем да живеем в болката си повече. Това е като стоене в ров, от който не можем да излезем, като затвор, от който сякаш няма изход. Но точно там, в най-дълбоката яма на нашата душа се протяга една прободена ръка. Точно там се чува един глас: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Това е гласът на Спасителя. Онзи, Който взе върху Себе Си нашите грехове, но и нашите болки - “човек на скърби”.   Той е Този, Който най-добре разбира всичко, което преживяваме, понеже ни е сътворил и знае какво е вложил в нас. На Него можем да се доверим и предадем товарите си, защото единствен Той ни обещава утеха и мир (Йоан 14:27). Не е нужно да таиш болката в себе си, така човек не може да се справи с нея. Тя ще продължава да крещи, да кърви и бавно да разяжда душата ти. Хората може и да не го виждат, особено ако си се научил да се прикриваш, но Господ ще го вижда. Неговите святи очи са насочени към сърцето ти и Той иска то да бъде изцелено.    Затова не се бави, а предай болката си на Него и Той като изкусен лекар ще извърши тази сърдечна операция, която никой човек не е в състояние да извърши. Предай болката си на Него, не я задържай в себе си!   Няма никакъв смисъл да вярваш в Бога, а да живееш като нещастник. Господ е промислил начин за да ти помогне, като вземе болката ти и изцели сърцето ти. Довери Му се! Отиди в молитвената стаичка и излей сърцето си пред Него. Той е там и те чака.   “Изливам пред Него оплакването си, скръбта си изявявам пред Него. Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.” (Пс. 142:2,3)