За да не се повтори историята

Колебаех се дали да пиша по въпроса, но след като видях колко дезинформация има в социалните мрежи около конфликта Израел - Палестина, реших да го направя. Ще посоча важни исторически факти и накрая ще споделя какво мисля.    Израел е исторически еврейски територия! Честа дезинформация е, че Израел е исторически мюсюлмански територията.  Според Библията и определени интерпретации на съвременната археология - Исус Навин навлиза в земята на Израел през 1400 г. пр.Хр.  - Царството на Давид е основано около 1000 г. пр.Хр.  - Първият храм на Соломон е построен около 957 г. пр.Хр.  - Вторият - около 550г. пр Хр.  - Ерусалим е разрушен през 70 г. - Евреите са изгонени от Израел през 136 г.    В опит да опозорят евреите, римляните преименуват Израел на Палестина, за да я заличат от историята. Не случайно използват името на историческия враг на евреите - филистимците. От историческа гледна точка, Палестински народ няма. Това са араби.   Дори по време на еврейското изгнанието, има непрекъснато еврейско присъствие в днешните територии на Израел. Исляма, която е религията на палестинските араби се основава чак през 7 век. Никога не е имало независима арабска държава на територията на днешна Палестина!   Друга лъжа е, че Израел е причината за провала на подялбата на земята в Близкия изток. Ето фактологията:  През 1917 г. британците обещават на евреите цялата територия на Палестина, която се простира на днешни Израел и Йордания.  През 1920г. арабите започват масови убийствa на евреи в Ерусалим като знак на гняв към британския мандат в Палестина. В резултат, през 1922г. Британското правителство решава да даде 70% от територията за създаване на арабска държава, която става днешна Йордания.  През 1937г.  Британската кралска комисия препоръчва да се даде още по-малко територия за държава на евреите, в които британците ще запазят контрола над Джафа и Ерусалим. Арабите ще вземат цялата южна част -  Негев и почти цяла Юдея и Самария. Евреите ще получат малка част от територията по крайбрежието, включително Тел Авив и Хайфа. През 1939 г. поради арабския натиск, Британците ограничават еврейската имиграция от други страни в Палестина, точно когато Нацистите започват Втората световна война, и малко преди Холокоста. Въпреки това, евреите приемат решенията на Британците. Арабите заемат страната на Хитлер.  През 1948 Британския мандат приключва и Израел обявява своята независимост. През 1964 г. Арабите все още контролират изцяло Газа и Западния бряг на Палестина. Арабите създават Освободителна организация, призоваваща за унищожаването на Израел.   1967 г. Арабската лига обявява трите НЕ-та: 1. НЕ на мира с Израел 2. НЕ на признаването на Израел. 3. НЕ на преговори с Израел.    Няколко арабски държави (Египет, Сирия и Йордания) се обединяват да нападнат Израел. Но разузнавателните служби на Израел разбират за това. В деня на плануваното нападение, Израел изпреварва врага си и нанасят превантивен удар върху военни обекти на Египет. Унищожава въздушния им флот, с който Египет е планувал да започне нападението. Въпреки това, трите държави продължават с нападението над Израел във война продължила 6 дни. По чудо тя завършва с победа за Израел. С тази победа Израел печели Височините на Ивицата Газа, Юдея и Самария, сега известен като Западния бряг, както и целостта на Ерусалим. Изтласква обратно Йордания, стигайки почти до средата на територията. След края на войната, Израел не си запазва новозавзетата Йорданска територия, а им я връща. Израел просто иска мир.   През 1973 г. арабите отново нападат Израел точно на най-святия празник за евреите - Йом Кипур. Израел отново оцелява и печели територия. През 1979 Израел връща Синай на Египет в замяна на обещание за мир.  През 1993 Израел приема Договорите от Осло - споразумения, сключени между Израел и Палестина, които обещават да се започне поетапно изграждане на Палестинска държава. През 1998 г. Израел връща още повече територия на палестинската власт.  През 2000 г. израелски министър-председател предлага на Ясер Арафат (терористичния лидер на Палестина) да контролира 91% от Западния бряг и охранително присъствие на Израел в 15% от границата с Йордания. Ясер Арафат напуска преговорите и започва поредното масивно терористично нападение над Израел, завършило със смъртта на хиляди евреи. През 2005г. Израел напуска Ивицата Газа. Хамас незабавно я превзема и започва да я използва като централна база за терористична дейност, която продължава и до сега. През 2008 г. израелски министър-председател предлага дори още територия на палестинците, както и да направят някои размени на определени територии.   В предложението дори е включено Израел да се откаже от суверинитета на храма си в Ерусалим, както и стария град Ерусалим да бъде управляван от 5-членен международен тръст, състоящ се от Израел, Йордания, Палестина, САЩ и Саудитска Арабия. Палестинците отказват и прекратяват преговорите, без дори да предложат друг вариант.   Друга лъжа е, че Израел са изгонили всички палестински араби.  В учредителните документи на Израел е записано, че Израел иска арабите да останат. В Декларацията на Израел за Независимост е записано:    “Въпреки продължаващите месеци наред нападения срещу нас,  ние призоваваме арабските обитатели в Израел да пазят мира и да участват в изграждането на държавата, като им предлагаме пълно участие, равенство като граждани и представителство във всяка част на обществото и във всички институции.” Около 250 000 - 300 000 от тях напускат. Все още се води спор каква част от тях са били експулсирани и колко са напуснали, защото техните лидери са им казали.   Разпадът на Арабското общество по време на войната от 1947-1948 оставя много араби без поминък и начин да се изхранват. Това е добре документирано от много историци. Израел се ангажира да обезщети всеки един бежанец, който се премества от Израел. Стотици хиляди се преместват на западния бряг в Газа, която е останала арабска територия до 1967г. Всички арабски нации отказват да приемат хилядите бежанци. В резултат, до ден днешен те все още са със статут на бежанци, което е исторически прецедент. Според агенция на ООН, 62% от тези бежанци живеят извън територията на ивицата Газа. Междувременно, малката държава, Израел, приема 800 000 еврейски бежанци, изгонени от Арабски държави между 1948 и 1951 и никога не е искала допълнително територия.   Друга лъжа - Израел дискриминира. Нищо такова! В Израел арабските граждани имат същите права като евреите. Арабите са 20% от всички граждани на Израел. Те имат представителство, включително в парламента им, както и във Върховния съд. В Палестина няма НИТО ЕДИН евреин, защото ако стъпят там, на секундата ще бъдат убити. Кой всъщност дискриминира?   Още една лъжа е, че Палестина е била държава-рай, преди да дойдат лошите евреи и да я съсипят. Нищо подобно! Днешен Израел е живеел на тази територия хиляди години. Исторически погледнато евреите винаги са населявали тази земя до 7 век. Дори през римско и византийско робство, те не са били изселвани. Едва през 7 век, когато арабите превземат земята им, започват да взимат нивите им и ги лишават от шанс да съществуват. Принуждават ги да напуснат. Въпреки това, евреи ВИНАГИ са присъствали на тази територия.   През 19 век самият Марк Твен пише в мемоарите си, че е посетил териториите на Израел и е видял една запустяла земя. Никаква установена държава не е имало. Пише как е пътувал цял ден през Галилея и не е видял една жива душа. Бил е разочарован от Ерусалим, който описва като едно място потънало в развалини и прах. Т.е. това парче земя не е било интересно на никого, докато евреите не решават да се върнат и да превърнат тази пустиня в място за живеене.    Идеята е била, че евреите никога няма да са в безопасност, докато нямат своя земя (както и се доказва във Втората световна война). Започват изграждането на нацията и тогава арабите скачат и започват нападенията си. Въпреки това, Израел създава държава - оазис насред пустинята.   Затова наративът, че евреите са окупатори и са изгонили палестинците е лишен от всякаква историческа акуратност. Това е все едно да си живял 30 години в апартамента, да дойдат престъпници, да те изгонят от него. След което да го изоставят... и ти се връщаш след 5 години, ремонтираш го отново, правиш го годен за живеене, но тогава идват престъпниците и ти казват: "Нямаш право да живееш тук! Това е наш апартамент." Абсурдно е.   През 1881 друга известна личност посещава Израел - Артур Перин Стенли - англикански свещеник. Той също пише в мемоарите си, че гледа на юг и на север в Юдея и не вижда НИЩО - пустош.   И двамата автори казват едно и също - "Кога ли ще се завърнат евреите и ще съживят тази земя?" И това се случва много скоро след тези думи. Да, имало е араби живеещи там, но е нямало никаква държава или какъвто и да е устроен живот. Евреите започват да изграждат нация, като канят и арабите да бъдат част, но те започват да воюват срещу тях, твърдейки, че нямат право на съществуване и държава. В последствие араби започват да имигрират в Израел, поради стандарта на живот, който има там. Много от потомците на тези араби сега наричат себе си палестинци.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Историята се повтаря. Когато лъжите спрямо евреите се повторят и приемат за истина, тогава убийството на евреи става приемливо. Точно така се е стигнало до Холокоста. Точно тези лъжи карат хората да вярват, че това, което искат Хамас е територия и свобода. Истината е съвсем друга. Хамас открито призовава за унищожаването на Израел и всеки евреин. Хамас дава парични награди на семействата на терористите, които избиват евреи.   Какво повече трябва да се случи или да се каже, за да разберем кои са “лошите” и кои “жертвите”? Хамас напада, убива, измъчва и отвлича невинни израелски граждани, жени, деца, бебета, възрастни. Снимат на видеа как ги мъчат и пращат клиповете на семействата им, за да направят болката още по-голяма. За това НЯМА ОПРАВДАНИЕ!   Когато на 7 октомври нападат Израел, те не атакуват военни обекти. Изстрелват над 2500 ракети по къщи, блокове, квартали. Влизат в домовете на обикновени хора. Убиват, отвличат, измъчват, обезглавяват, без значение дали е мъж, жена, бебе. Това не е борба за свобода. Това е борба за смърт и унищожение, идваща от дъното на най-демоничните кръгове на ада!   Когато Хамас обстрелва Израел, слагат ракетните си установки в жилищни сгради, детски градини, болници, за да може, когато Израел стреля обратно и умрат цивилни, Хамас да обвини Израел пред света. Трябва да помним, че за тях това е свещена война и те насърчават хората да се жертват и умират, защото според учението им, в рая ще получат големи награди.   В същото време, когато Израел атакуват цели в Газа, предупреждават и призовават цивилното население да се евакуира. Но Хамас БЛОКИРА пътищата, за да не може да се случи. На юг Египет е затворила границата си и не приема бежанци. Така Хамас поставя собствения си народ в капан и ги прави заложници, както е било през всички години до сега.    Ако Израел “остави оръжието” и не се защитава, ще бъде унищожена. Ако палестинците оставят оръжие, ще има мир.   Нека истината да се чува!  Ще завърша с думите на Мартин Нимьолер, немски богослов, борец против нацизма през Втората световна война: Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.