За изсъхналите хора…

"Защото, понеже в Божията мъдра наредба, светът с мъдростта си не позна Бога..."                                                                                                                                                1 Коринтяни 1:21   Каква е причината да изсъхват хората? Просто нямат живот - изсъхват, но защо? Гледаш ги и виждаш една и съща смърт, но в различни варианти, защото сме заобиколени от много хора, много и то най-различни.   Има някои вярващи, които са духовно умрели. Няма значение дали са с расо или са облечени в костюми. Няма значение на тамян ли ти миришат или на парфюм "Версаче", от литургия ли излизат или от добре изложено мотивационно слово. Очевиден факт обаче е, че нищо като че ли не е сработило в душата им. Както влезли са в църквите си, така и са излезли - без изменение и капчица промяна. Но, разбира се, това не ще попречи им да си говорят туй що си знаят с дълбоката надежда от напъване да го докарат до тъй желания ентусиазъм. Гледаш ги и ти се струва, че всеки момент ще се превърнат в прах. Толкова са сухи. Слушаш ги и вместо живот да стига до ушите ти, то прах и пясък, с които дави се душата ти. Иначе мозъчни искри хвърчат като фойерверки с много шум и блясък, но за кратко и ... пак ги няма. Не само че започва да ги няма, но страшното е, че ги няма и за тези, дето идват. Блеснали са само в собствените си очи, но търсещите светлината даже не са ги отразили, защото те знаят що е натурална светлина и не са намерили я в блясъците на зарята...   Има и интелектуалци велики, задушени в облаци от знание, но отречени от всякакъв живот. Тези с немодерните прически, вглъбени в техния си свят. Смятат много правилно и изчисляват, но когато ти говорят и изнасят "великите" си калкулации, се чудиш човек ли ти говори или дигитален глас. За гласа е ясно и съмнение не съществува, но се чудиш дали зад него сърце човешко там битува. Като че ли цифри, данни и анализи велики са се превърнали в смисъл на човечетата мили. То няма лошо, но проблемът идва в момент, в който ти не искаш, усърдно си против и на теб да стане смисъл анализът им тъй велик. Разбира се, че има място под Небето и за тях, но ти става някак болно, когато гледаш, че даже вярващите в Истината се завличат по сметките им кухи. И без да се усетят, тез', последните, захапват въдицата и докато да се усетят, и вече са на сушата безполезни, мъртви...   Има и уплашени за животеца си, които чакат статистиката вечер с надежда точно тях да ги отмине смъртната съдба. Тези са и бедни, и богати. Тези са и учени, и прости. Между тях са хората с влияние, но и търсещите хляб по кофите. Не си приличат външно, но са с едни и същи заешки сърца. И няма никакво значение какво ти те говорят и как се пъчат, защото не дай, Боже, да изпляска някой силно с ръце или да падне съд около тях, издаващ силен звук, те скачат и закриват си главата, опитвайки се да избегнат "смъртната заплаха" за животеца им жалък.  Иначе в говорени на гръмки фрази те нямат равни. Като ги слушаш на спасители ти те приличат. Сякаш в огъня за тебе са готови и ще скочат, но подпали ли се под опашката им малко огън, бягат бързо без да се обръщат, защото все пак се ценят високо и защо да хАбят себе си за теб или за мен, за обществото ниЙ сме ценни - мислят си го те...   Изводът от всичко до сега е:  Излизайте от всяка неправилна компания и бягайте далече, защото приятелите ти издават какъв си ти самият! Знаейки това по-горе, творете другата реалност. Прегръщайте, подпирайте, давайте надежда! Говорете смело и не спирайте. Говорете дръзко и не се съмнявайте. Изтръгвайте агнето от зъбите на звяра и му раните помазвайте! ОБИЧАЙТЕ, НО НЕ ДУШЕВНО И СЛАДНИКАВО, А СЪС СИЛА - ТРАНСФОРМИРАЩО!