За какво съм тук?

Една от най-забележителните сцени в евангелската история е разказът за богатия, умен и нетърпелив младеж, който се приближи до Исус с нетърпящ отлагане въпрос (Матей 19.16-30; Марк 10.17-22; Лука 18.18-30). Може би трябва да си припомним, че сериозните хора в древния свят обикновено не са тичали. Това е било недостойно. Но този човек толкова искал да се срещне с Исус, толкова искал да получи отговор на въпроса си – или поне си мислел, че иска. Затова забравил достойнството си и тичал, за да се срещне с Него и да Го попита: „Какво добро трябва да направя?“. Той е задъхан, развълнуван, нетърпелив да види какво ще каже този необикновен учител. Изглежда, че Исус разбира много неща; нека видим какво ще каже за това.   Нетърпеливият младеж задава този въпрос, защото той е свързан с бъдещето. Той търси надежда и като почти всички хора вярва, че настоящите действия имат бъдещи последствия. Тъй като е евреин от първи век, той мисли най-вече за идващата нова епоха, времето, когато, както вярвали хората, Богът, Който е сътворил света, най-сетне ще обедини небето и земята, заливайки цялото творение с правда, мир и слава. „Какво трябва да направя” – изрича той, – „за да наследя вечен живот?“   Преди да продължим, трябва да се отърсим от представата, която веднага изниква при тези думи. Когато евреите от първи век говорят за „вечен живот“, те не мислят за „отиване в рая“ по начина, по който ние обикновено си го представяме.  „Вечният живот“ е означавал бъдещия век, времето, когато Бог ще обедини небето и земята, времето, когато ще дойде Божието царство и Неговата воля ще се изпълнява на земята, както на небето. Когато това се случи, пита човекът Исус: Ще бъда ли аз част от това? Как мога да знам? Какъв човек трябва да бъда в настоящето, ако искам да съм част от новата епоха, когато Бог ще спаси този тъжен стар свят и ще изпълни това, което винаги е обещавал? Как тази бъдеща реалност може да формира типа човек, в който се превръщам сега? Ако това е моята цел, какъв е пътят, който води до нея?   Въпреки че младият мъж е евреин от първи век, въпросът, който той си задава, е общ за хората от всички времена и места. Често той се поставя в контекста на „щастието“: Как мога да намеря истинското щастие, дълбоко удовлетворяващия живот, за който чувствам в себе си, че съм създаден, но който толкова често ми се изплъзва? Съединените щати са записали това търсене в своите основополагащи документи: всички хора, както се твърди, имат право на „живот, свобода и стремеж към щастие“. Това, разбира се, води до въпроса, зададен още от древните философи: Как да разберем какво е истинско щастие? Тъй като изглежда, че много хора го преследват, без да го намират, наясно ли сме какво всъщност е то и как най-добре да го търсим? Какво трябва да правим в настоящето, ако искаме да живеем пълноценно, да реализираме потенциала си, да се превърнем в хората, които чувстваме, че сме предопределени да бъдем?   Много хора смятат, че една от целите на християнството е да даде отговор на първия въпрос („Как трябва да се държа?“), а вторият („Как мога да стана истински щастлив, човекът, който трябва да бъда?“) да бъде оставен на философите и нерелигиозните хора. Всъщност за мнозина въпросът „Как трябва да се държа?“ отрича въпроса „Как мога да бъда истински щастлив?“, тъй като сме склонни да приемаме, че правилата за поведение са създадени, за да ни попречат да бъдем щастливи – или, казано по друг начин, ако наистина искаме щастие, трябва да нарушим или поне да заобиколим правилата.   Мисля, че животът е по-сложен и по-интересен от това. Въпросите за това как да се държим и как да бъдем щастливи, се разглеждат от автентичната християнска вяра като разклонения или странични продукти на нещо друго. Ако успеем да се справим с това „нещо друго,“ – а историята за богатия младеж, който се затичал към Исус, сочи пътя към него – може би ще успеем да постигнем напредък и по отношение на разклоненията. Библейското виждане за това, за какво в крайна сметка е предназначен човешкият живот, ще открие една перспектива, в която въпросите за поведението, от една страна, и за пълноценния човешки живот, от друга, се събират заедно.    Хората с остър поглед, може би са забелязали, че въпросът „Как трябва да се държа?“ съдържа два отделни въпроса, които значително се различават един от друг. Първо, той се отнася до съдържанието на моето поведение: По какъв начин трябва да се държа? С други думи, какви конкретни неща трябва да правя и да не правя? Но второ, той се отнася до средствата или метода на моето поведение: при положение, че знам какво трябва да правя и какво не, с какви средства ще мога да приложа тези неща на практика? Една от най-старите и най-известни морални главоблъсканици, в крайна сметка, е, че всички знаем какво е да правим нещо, което сме знаели, че не трябва да правим, или да не правим нещо, което знаем, че е трябвало да направим. Интересно е, че Исус изглежда е дал един и същ отговор и на двете страни на този въпрос: „Следвай Ме!“ Той включва както това, което трябва да направим, така и начинът, по който трябва да го направим.   Така се връщаме към срещата на Исус с нетърпеливия младеж.   Младежът, подобно на много други евреи от първи век, смята, че обещаната от Бога нова епоха ще бъде запазена за верните евреи и че еврейската вярност ще се определя от послушанието към Закона, обобщен в известните десет заповеди. Той не се състоял (както хората понякога предполагат) от една проста схема, пресмятаща заслуги и награди, за „спазване на правилата“, чрез която печелим правото да живеем в новия свят, а по-скоро бил въпрос на древен договор на Бога с народа Му: Той ги е спасил, за да бъдат Негов народ, и в Закона е очертал условията на споразумението, чрез което те ще демонстрират благодарността си към Него. Но младежът изглежда е спазил условията на споразумението – никакво убийство, прелюбодейство, кражба, лъжесвидетелство, измама, неуважение към родителите – и все пак е останал с усещането, че трябва да има нещо повече.   Исус се съгласява с това, но предлага и „нещо повече“, Той отвежда човека на съвсем нов терен. Изброените дотук заповеди са последните шест от десетте. А какво да кажем за останалите? Сега няма да говорим за съботата; това е тема за друг път. Но първите три заповеди ни отвеждат в друга област – към бягство от идолопоклонство и почитане на Бога и на Неговото име. Исус не цитира тези заповеди. Вместо това Той ги актуализира в живота на младия човек. Ако искаш да бъдеш „цялостен“, казва Той, отърви се от притежанията си. Продайте ги и дай парите на бедните. След това ела и ме последвай. По някакъв начин, шокиращо, да следваш Исус означава да поставиш Бога на първо място и обратното.   Превод: Радостин Марчев