За Църквата и любопитството

Преди доста години, скоро след като бях станал християнин, в ръцете ми попадна наръчник, който обясняваше как да споделяме вярата си. Една част от него представляваше всевъзможни въпроси, които невярващите хора могат да ни зададат и правилните отговори, които аз трябва да им дам във всеки един случай. Тогава подобен подход ми се стори странен. Сега ми се вижда направо абсурден.   Във 2 Тимотей 3:15 Павел нарича Църквата „стълб и подпорка на истината“. Това означава, че в Църквата може да бъде намерена истината, а хората могат да получат отговори на своите въпроси. За съжаление много често духовното любопитство се обезкуражава именно в Църквата. Вместо това се насърчава стриктното придържане към набор от правилни отговори, които трябва да се научат предварително и след това да се повтарят при всяка възникнала необходимост. Всяко отклонение от тях, всяко задълбаване по-навътре в материята, всяко любопитство лесно бива виждано или като отклонение от ортодоксалната вяра, или като потенциално неверие.   Не ме разбирайте погрешно. Аз по никакъв начин не съм против поставяне на ясни граници на християнската вяра. Това, поне в някои случаи, е необходимо и Църквата е правила това от самото си начало. В определени моменти тя ясно е казвала, че дадени вярвания са правилни, а други са погрешни. Аз също така нерядко съм се срещал хора, чийто въпроси са просто начин да се правят на интересни или представляват един завоалиран начин на подигравка.  В двата случая е напълно безсмислено да влизаш в обяснителен режим с тях.   Съществуват обаче и друг вид въпроси: въпроси, които буквално ни изяждат отвътре и не ни дават мира докато не получат отговор. Понякога това са въпроси провокирани от сблъсък с някакви житейски обстоятелства. Понякога са породени от желание да проникнем отвъд повърхността не нещата, да разберем по-добре, за да можем на свой ред да вярваме по-добре. Или пък те произлизат от съмнения, които няма да си отидат, докато не бъдат ясно адресирани. Да сметнем тези въпроси за заплаха означава да угасим замъждял фитил, а да им отговорим с клишета, е равносилно на това да дадем камък на гладния човек, който ни моли за хляб.   За съжаление, често тези търсещи хора получават точно това.   Християнската истина никога не може да бъде сведена до набор от правилни отговори на въпроси. Преди всичко тя е една Личност, с която можем да имаме лична връзка. Да заменим едното с другото означава да започнем да произвеждаме духови зомбита, които са готови да се нахвърлят и да разкъсат всеки, който не отговаря на техните стандарти за ортодоксалност (и колкото са по-стриктни и подробни толкова по-праведни изглеждат те). Срещата с подобна самоназначила се духовна полиция може да е едно от най-неприятните преживявания. Понеже съм има такива говоря от личен опит.   Нещо повече, противно на някои разбирания съмненията и въпросите не са непременно белег за духовна слабост. Всъщност лесно може точно обратното да е вярно. Човек си дава труда да се измъчва вътрешно, да задава сериозни въпроси и да не се задоволява с повърхностни отговори именно когато приема вярата си насериозно. А духовното лутане характерно за този процес е една криза, която е необходима предпоставка за последващо духовно израстване. Универсални рецепти няма, но в повечето случаи нещата се случват по този начин.   В този смисъл богословието не може и не трябва да бъде свеждано до просто зубрене и повтаряне на вече зададени постулати. В своята същност то представлява разширяване на духовния хоризонт чрез все по-близко опознаване на Истината – и чрез следването ѝ (в пряк и преносен смисъл) на места, където не сме ходили преди. Няма нищо лошо да кажем честно „Не зная“ и след това да продължим да търсим. Не е страшно да се задават нови въпроси или да се предлагат нови отговори. Това не трябва да плаши Църквата и християните в нея. Ако сме се срещнали с Истината, можем да разчитаме, че тя ще ни води.   Но ако приемаме това като заплаха и се стремим да смълчим хората, които питат или се съмняват в нас, има нещо дълбоко сбъркано. И колкото по-рано си зададем въпроса какво е то и защо се случва така, толкова по-добре и за нас и за търсещите хора, които лесно можем да отблъснем.