Забрана за смяната на пола в България

Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) забрани на транссексуалните хора да променят по юридически път пола си. Според тълкувателното решение, което е задължително за прилагане от съдилищата в страната, действащото право в България не допуска подобна възможност.   „Действащото право не предвижда възможност съдът да позволява промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“, се казва в решението.   Досега една част от българските съдии допускаха, че българското законодателство позволява юридическа смяна на пола, но само изрично след съдебно решение. Други обаче вземаха решение в обратния смисъл и страната на няколко път бе осъдена по дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради липсата на ясен регламент.   Българският Закон за документите за самоличност все пак казва, че „при промяна на пола“ гражданинът е длъжен да подаде заявление за издаване на нови документи в срок до 30 дни. Заради това част от по-либералните български съдии допускаха възможност за смяна на пола при несъмнени доказателства, че това се налага. Сега тази врата е затворена.   Мнозинството от върховните съдии стъпват върху решението на Конституционния съд от преди две години, в което се казва, че българското право разбира пола като нещо, което се определя с раждането и съществува само в смисъла на биологичен пол. Решението бе посветено на острия политически и обществен дебат за ратифицирането на Истанбулската конвенция, което накрая бе отхвърлено след кампания, изпълнена с дезинформация, разпръсквана от националистическите партии в социалните мрежи.   Сега върховният съд казва, че юридическата промяна на пола на един човек лице се отразява и на неговите близки – децата му и брачния му партньор. Имало риск от брак между хора от един и същи пол или деца с родители с еднакъв пол, което било недопустимо по конституция.   „Подобна промяна следва да се приеме за допустима само при детайлна законодателна уредба, каквато към момента липсва. Ако съдът допусне подобна промяна без детайлна законодателна уредба, това би поставило в състояние на несигурност правното положение на брачния партньор на молителя и на техните деца“, се казва в тълкувателното решение.   Euractiv.bg