Относно поправките за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията

Association internationale

POUR LA DЙFENSE DE LA LIBERTЙ RELIGIEUSE

International Association

FOR THE DEFENSE OF RELIGIOUS LIBERTY

UNITED NATIONS PERMANENT REPRESENTATIVE IN GENEVA, NEW YORK & VIENNA

In Participatory Status with the COUNCIL OF EUROPE in Strasbourg,

EUROPEAN PARLIAMENT in Strasbourg & Brussels, and with O.S.C.E.

Founder: Dr Jean NUSSBAUM. President: Mr. Mario BRITO

Honorary Committee Former Presidents:

Mrs Eleanor ROOSEVELT, Dr Albert SCHWEITZER, Paul Henry SPAAK, Renй CASSIN, Edgar FAURE, Lйopold Sйdar

SENGHOR, Mrs Mary ROBINSON.

President of the Honorary Committee:

H.E. Dr ADAMA DIENG, The Under-Secretary-General,

Special Adviser of the Secretary General of the UN on Prevention of Genocide.

Secretary General:

Dr LIVIU OLTEANU

www.aidlr.org

5 декември 2018

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н ВЕЛЧЕВ,

Относно закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповедания.

Защитата на правосъдието, съсредоточаваща се върху правата на човека, мира и сигурността, днес е едно предизвикателство. Големите трудности се състоят в съчетаването на културната идентичност и уважението към различията в едно общество, където съществуват религии, вярвания и култури. Да бъдеш човек е това, което дава на хората своеобразно достойнство, което те не разменят на никаква цена. Хората се различават по между си по политически ориентации, по религиозна принадлежност, по културен произход и още много други неща, които изграждат цялостната личност. И мултикултурализмът изисква да се учим как да живеем с различия, да се уважаваме и да защитаваме чрез закони, съвестта и вярванията на другия. Но за съжаление днес в някои части на света значимостта на фундаменталните свободи се принизява от произволни идеологии и популизъм.

Аз съм д-р Ливиу Олтеану, генерален секретар на Международната асоциация за защита на религиозна свобода (AIDLR) от Швейцария, организация, която не защитава религия, църква или вярва, но защитава ПРИНЦИПА на свободата на религията за всички хора.

Международната асоциация за защита на религиозна свобода е неправителствена организация, акредитирана към Икономическия и  социален съвет на ООН в Ню Йорк и Женева и е със статут в Съвета на Европа в Страсбург.

Асоциацията създаде международната рамка, наречена „Диалог пет“, представляваща световни заинтересовани страни – дипломати, политици, религиозни лидери, възпитатели и гражданското общество (НПО и медиите), за да упражнява своето влияние и експертиза върху защитата на религиозната свобода и по отношение на други засягащи я въпроси; също използва своя опит и експертиза при провеждане на  обучение за правата на човека на представители на държавни институции и неправителствени организации. Тя е съорганизатор на международни конференции и глобални срещи на върха, организирани в ООН, Европейския парламент, Съвета на Европа, ОССЕ и ЕС, в световно известни университети, в които се провеждат разисквания относно недискриминацията, религиозната свобода, развитието, мира и сигурността.

Асоциацията следи световното законодателство за религиозната свобода и също така говори от името на дискриминираните и преследваните.

Ние се надяваме и желаем България да бъде международен пример за добра практика и  законодателство за свобода на религията. Затова гледаме със специално внимание на отношението на държавата към религиозните изповедания и сме загрижени за сегашната форма на законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, защото констатираме противоречия с международните закони, с принципите на  демокрацията и върховенството на закона на съвременните страни, които България реши да следва. За съжаление дори промените след първото четене не са достатъчни, защото все още съществуват текстове, засягащи свободата на религията и съвестта, свободата на изразяване и свободата на събирането и сдружаването на хора, което води до дискриминиране на религиозни малцинства.

Ние сме загрижени и заради концепцията за национална сигурност, която започна да се използва от някои държави, членки на Съвета на Европа, като политически многофункционален инструмент, гъвкав и способен да бъде адаптиран към нуждите на „всяка“ държава и на основание политическата воля за борба срещу екстремизма и тероризма, за съжаление се създава ограничаване действията конкретно на религиозните малцинства и основните свободи на вярващи.

Ние наистина се надяваме България да не бъде пример в това отношение и желаем тя да стане много скоро член на Шенген. Затова призоваваме българския парламент да предотврати завършването на още един опит за ограничаване  основни свободи като свобода на съвестта, свобода на религията, свобода на словото и свободата на събранията под прикритието на загриженост относно „борбата с тероризма“.

Настояваме да бъдат послушани гласовете на религиозните лидери, религиозните малцинства и гражданското общество (НПО).

Призоваваме парламентът да демонстрира ясен отказ от всички нарушения и предложени ограничения на религиозната свобода, които противоречат на българската конституция и международните закони:

• като не бъдат приемани каквито и да са ограничения и държавни намеси извън допустимите от международните документи, които засягат религиозните организации и църковните служби (поклонение, проповеди, образование, преподаване, проповядване);
• като не се забраняват или ограничават дарения за религиозни общности или организации, получени от чуждестранен кореспондент;
• като не се ограничават или забраняват посещения и обмен между национални и чуждестранни религиозни лидери, мисионери, учители и преподаватели;
• като не се ограничава правото на събрания чрез забрана ползването на сгради от религиозни организации, ако тези сгради не са одобрени от държавата;
• като не се определя минимална бройка, според законопроекта от 300 души, за признаването и регистрирането на религиозни общности или църкви.

Предложените изменения не трябва да са в противоречие с Всеобщата декларация за човешки права членове 18-20, с Международния пакт за граждански и политически права, членове 18 и 19, 21-22 и 27, с Декларацията на ООН за елиминиране на всякакви форми на дискриминация на религия и вяра от 1981 г., членове 1-6, с Европейската конвенция за човешките права, членове 9-11, с Резолюцията за свободата и сигурността на религията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Насоките на ЕС от 2013 г. за религиозната свобода. Ако това е невъзможно, по-добре да не се правят никакви изменения. Почитането на 70-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека изисква съобразяването на законодателството и практиките с фундамента на този документ от историята на човешките права, изразен в чл. 1, „Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права … „. 

Приканвам Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Народното събрание на България да актуализира Закона за вероизповеданията така, че да е основан на „достойнството и правата“ на всяко човешко същество;  защото това е най-добрият „инструмент“, който допринася за мира, сигурността и по-доброто разбирателство във всяко общество, включително и в България.

д-р Ливиу Олтеану

генерален секретар