Запечатаният вход

Отминават великденските дни, но остава онова, заради което Исус принесе жертвата Си. Той благословено ни остави надеждата и вярата, които да помогнат на всеки от нас да изживее един велик живот, живот белязан от Неговото присъствие. Светските ни нагласи със сигурност ни карат да се свиваме и подсмихваме, тъй като за повечето хора определението “велик живот” звучи малко високомерно.    Мисля си, защо ли, някак с неудобство приемаме величието на един “обикновен” живот, изпълнен с доброта и любов. Дали, сме свободни в духа си, сами да определим начина, по който да изминем пътя си тук ? Разбира се, че всеки живот може да бъде велик, не е нужно да отговаряме на всички светски изисквания, за да се чувстваме пълноценни. Това, от което се нуждаем, е да покриваме Божиите стандарти, като ги познаваме отлично и не позволяваме на легалистите и “фарисеите” да ни държат сметка, а на либералите да изкривяват свободата ни. Всеки от нас, така или иначе ще отговаря пред Бога в деня на личната си среща и е добре да познава точните повеления, по които да се води.   Поставяйки на първо място безкритично привидните порядки, които обществото държи да спазваме, ние се поддаваме на течение, което може да ни отведе в погрешна посока. Всеки от нас има собствени гребла и често (за съжаление) се налага да се гребе уверено срещу течението. Сега, след като празникът е отминал сами избираме каква част от Него ще остане в нас и ще ни насочва и поддържа в лодката на собствения ни живот.  Смърта на Исус и Неговото възкресение ни дават изключително силна мотивация и е възможно да бъдат най-мобилизиращият фактор в битките, които ни предстоят. Дали ще запечатаме историята Му в съзнанието си и ще я “изровим” от там на следващия свят празник или пропити от нея ще отворим сърцата си и с готовност ще заявим позицията, която заемаме, е само лично решение.    Входът на “вечния последен дом” на Исус беше запечатан, след като Той беше грижливо измит и поставен в него. Когато Исус бе възкресен, Той нямаше нужда от отваря камъка, за да излезе. Камъкът беше отместен за всички нас. Този акт е от изключително голямо значение за хората, защото ние имаме нужда да “влезем” при Него, да влезем и да прозрем истината.    „А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ. Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви“  (Матей‬ ‭28:5-7).‬ ‭   Отварянето на запечатания вход е също толкова милостиво изражение на Божията щедрост. Той не просто се яви на хората оставяйки ги безмълвни. Той благоволи първо да усетят проявлението на свръхчовешката сила изместила огромния камък на охранявания гроб, след което да изтръпнат в най-съкровената надежда и да се втурнат Го търсят сред себе си, спомняйки си какво им беше говорил.   Исус потвърди всички, което им беше разказал приживе, Той запечата думите Си с истината, която последва.    „И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му“  (Матей‬ ‭28:8).‬ ‭‬‬   Докато разчупваме запечатаните си сърца, ние със сигурност ще успеем да отворим очите си за невидимото и ще прозрем основните наставления, които Господ, нашият Спасител и Водител ни остави.    „Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин.“ ‭‭Матей‬ ‭28:18-20‬ ‭   Да пазим думите Му в сърцата си е добро дело, но да изпълняваме повеленията Му и да носим Духа Му животворящ сред хората, да Му помагаме да осветлява света, в който живеем, е онова предизвикателство и привилегия за нас, които Той ни завеща. Господ е жив!