Защо 31 октомври е значим ден

На 31 октомври протестантският свят отбелязва Деня на Реформацията. През 1517 г. Мартин Лутер приковава своите „95 тезиса“ на една църковна врата в град Витенберг, подбуждайки църквата да потърси дълбоки промени. Реформацията започва като призив за автентична вяра, когато будители като Лутер, Калвин и Цвингли търсят обновление в съответствие с Писанието.   През XVI век Католическата институция преминава през криза. Един от тежките проблеми е продажбата на индулгенции – „документи“, които обещават опрощение на греховете срещу заплащане. Лутер изтъква, че такъв вид практики са в пълно противоречие с учението на Библията и че единствено Бог може да прощава грехове – чрез вяра в Христос.    Преводът на Библията на народен език става приоритет. „Божието слово не може да бъде оковано“, изтъква Лутер. Библията се издига като главен авторитет, а реформаторската теза популярно се изразява чрез прословутите пет фрази „само“: „само Писанието е стандарт за вярата и живота“ (Sola Scriptura), „само чрез вяра“ (Sola Fide), „само по благодат“ (Sola Gratia), „само от Христос“ (Solus Christus) и „само на Бога да бъде слава“ (Soli Deo Gloria).   Движението бързо обхваща Европа, водено от личности като Лутер в Германия, Калвин в Женева и Цвингли в Швейцария. „Сърцето на човека е идолопоклонник по природа и само Божията благодат може да го промени“, повтаря Калвин в своите проповеди.   Реформаторите се основават на библейски текстове като Римляни 1:17: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Вниманието се насочва върху пасажи като Ефесяни 2:8-9, според който спасението е единствено по благодат чрез вяра, както и II Тимотей 3:16, където се потвърждава авторитетът на Писанието.    Реформацията променя облика на Европа – раждат се нови църкви, Библията се превежда на множество езици, а християнската вяра добива нов облик с акцент на личната връзка с Бога. Този ден напомня за ценността на автентичната вяра и връща погледа върху Божието слово като водещ авторитет за християнина. Но той подсказва и още нещо.    Макар съвременният евангелизъм да не издава „индулгенции“ и да не се кланя на един земен лидер, в немалко отношения ние също се нуждаем от реформа. Сред важните следствия от празнуването на 31 октомври е, че всяка християнска група отново и отново следва да подлага църковните си практики и богословските си разбирания на ревизия – дали пък в някои отношения самите ние не сме дръпнали в крива посока?     Реформаторите от XVI век нито са се възприемали за непогрешими, нито пък са били обсебени от амбицията да наложат становището си по всеки въпрос. По-скоро тези хора са един вид будители – силни личности, които не се колебаят да сложат пръст в раната и да надигнат глас срещу неправдите.    Българската църква също търси своите будители. Нашите общности също имат нужда да се сепнат от обхваналото ни самодоволство и самодостатъчност. Очевидно е, че светът наоколо не разбира нашите послания. А когато новите евангелски будители се появят сред нас, когато чуем по нашите църковни врати ударите на техните чукове и осъмнем с техните „тезиси“, това няма как да не предизвика съпротива и сътресения. Църквата се нуждае от подобни кризи, а историята (и обещанието на самия Исус) гарантира, че нищо няма да ѝ надделее. Тя винаги излиза по-силна от всяка следваща реформация – защото преоткрива в какво се състои истинската вярност пред нейния Господ.    Годишнината от Реформацията и Денят на будителите се честват един след друг. Между техните послания има осезаема връзка. Днес имаме нужда както от самопреценка и вътрешни реформи, така и от силни фигури, които да подбуждат такива процеси.