Защо не благовестваме

Благовестването не е просто епизодично явление, то е съществена част от живота на вярващите. Основанията за него произтичат директно от Божието слово. Помните, че основната сред доктрините е господството на Христос, а Той сам заповяда на своите да разпространяват Благата вест (Мат. 28:19). Това е и последната Му заповед преди възнесението: „Ще бъдете свидетели за Мене“ (Деяния 1:8). Християните считат Библията за автортет, а тя многократно изтъква, че спасението е възможно единствено чрез Христос, който е истината и пътят към Бога (Йоан 14:6).    Следователно за да бъдат хората спасени, тези, които са преживели обръщение, трябва да призоват останалите да го направят, като им кажат за Божия план за спасение. Спасението е чрез слушане, а слушането на Божието слово е в основата на познанието за Него (Римляни 10:10-17). Божиите деца са отговорни да споделят своето познание и преживявания с онези, които не са чували за Бога и Христос. Това е достатъчно основание за благовестие.    Библията твърди, че спасението е на разположение на всеки, стига да повярва. Отговорност носят тези, които вече са го направили, защото те са инструмнтите, които Бог използва днес, в новозаветната епоха. Всеки вярващ има свещеническа функция – да сподели съв своето семейство, близки, приятели, колеги вярата си в Христос. Това е привилегия и огромна отговорност. Сам Павел (подобно на Мойсей) казва, че е готов той самият да се лиши от спасението, само да го направи достъпно за близките си. • Срещате ли проблеми, когато свидетелствате за Христос? • Защо е най-трудно да споделяте вярата си в контекста на семейството? • Има ли ефективен модел за благовестване? • Можете ли да го направите за 3 мин.?   Средства и начини за благовестване  Споделянето на благовестието е сред основните отговорности на вярващите, затова християните използват всички възможни средства, за да изпълнят Христовата заповед за ширене на евангелието. Всяка форма на принуждение е изцяло изключена и неприемлива. Всеки агресивен подход на благовестване се осъжда и отхвърля. За да е искрен, откликът на евангелието трябва да бъде изцяло доброволен. Самият Исус никога не насилва хората да го следват (Матей 19:16-22). следователно както споделянето на Благата вест, така и откликът са напълно драговолни.    Християните смятат, че благовестването е отговорност на всеки новороден човек. Някои хора имат специална дарба да го правят (Еф. 4:11), но Христови последователи имат тази мисия и трябва да я приемат присърце. Благовестването е отговорност на всеки вярващ, не само на пастирите и мисионерите.   Личното споделяне на Благата вест играе съществена роля. Всеки вярващ е свидетел. Дори един новоповярвал човек може да сподели онова, което е преживял и да разкаже как е срещнал и познал Христос, без да има задълбочени познания върху Библията. Това на свой ред означава, че местната църква има задачата да обучи своите членове как да благовестват ефективно, без да бъдат агресивни.   Благовестването е тясно свързано с интегритета или характера на отделния християнин. Ако имате познания върху Библията, но животът ви не показва реално потвърждение на това, което говорите, свидетелството ви няма да бъде ефективно, а точно обратното – ще послужи за отхвърляне на евангелието. Думите са важни, но трябва да бъдат съпроводени с живот на всекидневно посвещение.    Друг начин за споделяне на евангелието е проповедта (2 Тим. 4:2). Всеки проповедник на евангелието трябва да отделя макар и една минута по темата за спасението във всяка своя проповед, независимо какъв пасаж коментира. Христос и пътят към Бога винаги трябва да са централни в проповядването.   Поучението и/или изучаването на Библията е в отговор на Христовата заповед за създаване на ученици (Матей 28:20). Евангелските християни винаги са смятали, че целта на Неделното училище е не само да образова, но и да благовества. Такава е целта и на летните лагери, конференции и семинари. Библейските училища също имат подобно предназначение.   Социалната дейност, която се състои в снабдяване на физическите нужди на хората, също се прави с грижа за техните души, които се нуждаят от спасение. Най-важна е нуждата на душата.   Основна отговорност, която често остава неспомената, е молитвата (Деяния 4:31). Чували сме чудни истории за съживления и спасяване на множества, но всички те са били резултат от усърдна молитва, която е продължавала често пъти с години. Така че благовестването трябва да започне на колене, ако искаме то да пожъне очакваните резултати.