Защо съм тук?

В евангелието от Матей 19 глава четем за богат младеж, който идва при Исус с важен въпрос. Той иска животът му да бъде пълноценен – пълноценен в настоящето, за да може да бъде пълноценен и в бъдещето. Знае, че все още му „липсва“ нещо, и търси цел, завършек. Исус му подсказва, че неговият живот трябва да се промени цялостно. Той трябва да стане част от една по-голяма, насочена навън цел: той трябва да постави Божието царство на първо място и ближния си (особено бедняка) пред собствената си реализация и перспективи. Тук е истинското предизвикателство: не просто да добави още една или две заповеди, да вдигне моралната летва малко по-високо, а да се превърне в съвсем различен човек. Исус предизвиква младежа към преобразяване на характера.   А младежът не е готов за това. Той се обръща и си тръгва, натъжен. Тук е разминаването между теорията и реалността, между заповедта и нейното изпълнение. Исус му е казал как да се държи (в първия смисъл), но младежът не знае как да го направи (във втория смисъл). Въпросът остава да виси, притеснително, над останалата част от евангелската история. Какъв е пътят към Божията нова епоха, към новото време, когато Божието царство ще залее света с правда и мир? Как да бъдем хората, които не само ще наследят този свят, но и още сега ще работят, за да стане той такъв? Какво трябва да направим и защо? Как трябва да го направим? Може ли да има по-добра визия за Божието бъдеще, която да ни помогне да разберем всичко това?   Преди да оставим тази въздействаща малка история, обърнете внимание на начина, по който Марк я е разказал, загатвайки за нейния по-дълбок смисъл. Тя е част от няколко сцени, описани в Марк 10, където Исус пътува към Ерусалим, но все още не е стигнал там.   В първата сцена (стихове 2-12) някои от закоучителите питат Исус за валидността на развода, който по онова време е политически горещ картоф, защото тогавашният владетел на Галилея Ирод Антипа се е оженил за жената на брат си. Загадъчният, но взискателен отговор на Исус се връща към първоначалния Божий план за взаимоотношенията между мъжете и жените. В последната сцена (стихове 35-45), преди Христос и спътниците Му да започнат последния етап от пътуването към Ерусалим, двама от Неговите последователи, Яков и Йоан, молят Исус за привилегията да седнат от дясната и от лявата Му страна в идващото царство. Христос отново отговаря със загадъчен, но взискателен отговор, който се връща към първоначалното Божие намерение за това как трябва да функционира човешката власт. Ето ги в рамките на по-малко от петдесет стиха: секс, пари и власт – всички преформулирани в съсответствие с първоначалното предназначение, преформулирани в рамките на една различна цел, на един по-голям замисъл за това какъв трябва да бъде човешкият живот. Исус не казва нито „Ето всички правила, които трябва да спазваш“, нито „Това, което трябва да направиш, е да следваш сърцето и мечтата си“. Яков и Йоан са искали да следват мечтата си, както и Ирод. Но отговорът на Исус не е и „Не; мечтите са опасни; вместо това следвай правилата“, а нещо много по-интересно, преобразяващо, променящо характера.   Но как може да се промени и реформира характерът? Във версията на Марк са вплетени две други, по-кратки сцени, които сочат към отговора. В първата (стихове 13-16) Исус казва, че пътят към Божието царство е този на детето. Във втората (стихове 32-34) Той казва, че когато стигне до Ерусалим с последователите Си, Той ще бъде убит и ще възкръсне. Тези сцени предполагат, че големите въпроси на човешкия живот трябва да бъдат разрешени, като бъдат поставени в съвсем различна от обичайната рамка. Можем да я обобщим с програмата на Самия Исус – идването на Божието царство – и с Неговите думи: „Следвай ме!“   Това виждане и това предизвикателство са призив, който отхвърля двете основни възможности за това как обикновено се възприема човешкото поведение. Можете да разделите теориите за човешкото поведение на две: или се подчинявате на правила, наложени отвън, или откривате най-дълбоките копнежи на собственото си сърце и се опитвате да ги следвате. Повечето от нас се колебаят между двете възможности, като се подчиняват поне на някои от правилата, защото смятат, че Бог иска това, или поради социалните условности, но когато имат възможност, се връщат към преследването на собствените си мечти и удовлетворение. Около тези два начина за намиране на път в живота са се развили цели теории и ние ще ги разгледаме по-подробно в следващата глава.   Но това, което откриваме в Марк 10 глава, изглежда действа на различно ниво. На първо място, това е призив не към конкретни действия, а към тип характер. От друга страна, това е призив да отрием, че човек има роля, която да играе в една история – история, в която има един върховен герой, чийто живот трябва да следваме. Този герой сякаш е устремил поглед към някаква цел и оформя своя живот, както и живота на последователите Си, във връзка с тази цел.   Всичко това навежда на мисълта, че Евангелието според Марк, в което Самият Исус е главният Герой, ни приканва към нещо, което не е толкова спазването на правила или следването на собствените ни мечти, а начин на човешко съществуване, на който древните и съвременните философи са дали специално име. Новият завет приканва своите читатели да се научат как да бъдат хора по този специфичен начин, който едновременно ще информира нашите морални преценки и ще формира характерите ни, така че да можем да живеем според техните насоки. Името на този начин на човешко съществуване, на този вид трансформация на характера, е добродетел.   Самата добродетел е сложно и многостранно понятие. Раннохристиянското развитие на идеята показва, че първите последователи на Исус са се съгласили в някои отношения с по-широкия свят на философското търсене по тяхно време и са се разминавали рязко с него в други отношения. Това, от своя страна, може да бъде модел за нашето съвремие, в което специфично християнският характер е едновременно радикално различен от „пътя на света“ и в същото време претендира да осмисли целия човешки живот по начин, по който нищо друго не може да го направи. Но преди да навлезем в тези детайли, нека видим по-ясно как може да изглежда добродетелта на практика. Нека се пренесем почти две хиляди години напред от богатия младеж, който тича към Исус, и при един малко по-възрастен човек с по-хладна глава и по-разумна преценка.   Превод: Радостин Марчев