Защо се радваме на Рождество

Празникът Рождество Христово е най-красивият и весел празник на християнския свят. Всички - и малки, и големи, го свързват с хубава семейна трапеза, много подаръци и почивка. Преди 35 години този празник не беше популярен в България. Нова година и дядо Мраз бяха главните забавления. Сега от атеисти, българите станаха "православни" и започнаха да тачат много традициите.   Всъщност нищо не се е променило. Просто още един повод за ядене и пиене. Независимо че се радвам много на този празник, винаги съм провокиран да се замислям защо се радвам. Докато си четях разказа на евангелист Матей /авторът на евангелието според Матей/ аз бях шокиран от текста, който следваше раждането на Исус. Там се появява Йоан Кръстител и започва една сурова проповед. Тя е: Покайте се защото наближи небесното царство.   Тоест имаме едно явно обвинение, че сме грешни, защото иначе не би имало нужда от покаяние. Или с други думи, авторът на Евангелието ни казва, че появата на Исус е събитие, което ни обвинява и обявява за грешници.   Това малко бебе, с хорове от ангели около него, мъдреците с подаръците и голямата Витлеемска звезда, всъщност съществуват, защото човек е грешен и Бог се въплъщава в човешко тяло, за да ни спаси.   Това, което искам да кажа, е, че появата на Христос и Неговият рожден ден всъщност са повод не за голяма радост и пиршества, а са повод за голяма скръб и покаяние. Едва когато осъзнаем своята греховност и нужда от Спасител, ние можем да се зарадваме. И радостта идва от факта, че Бог ни обича и иска да ни прости. Иначе радостта от празника, на който получаваме роботче с батерии или нов телефон, даже три, телевизор или яке, се превръща в голямо проклятие. Ядосваме се защо роботчето не е още по-нов модел, телефоните са толкова елементарни, а останалите подаръци са просто тъпи. Ами ако пък се сравним с другите... става страшно. Няма никаква веселба, а завист и раздразнение.   Та Рождество Христово не може да бъде отделено от Самия Христос. Без Него всичко губи своя смисъл. С Него всичко, дори и скърбите, добиват смисъл и ни носят една топла и дълбока радост.   Не искам тази радост да си отива. Нека се радваме винаги, през цялата година, и когато сме богати, и когато сме бедни.